Алън Ръсел за регенерирането на нашите тела

Днес ще ви говоря за надеждата да се превърне страхът в надежда. Когато отиваме на лекар днес, когато отиваме в кабинета на доктора и влизаме вътре, има думи, които просто не искаме да чуваме. Има думи, от които истински се страхуваме. Диабет, рак, Паркинсон, Алцхаймер, отказ на сърцето, отказ на белия дроб. Неща, за които знаем, че са изтощителни болести, за които може да се направи относително малко.

Онова, което искам да ви изложа днес, е различен начин на мислене за това как да се лекуват изтощителни болести, защо това е важно. Защо без това вероятно здравната ни система ще се стопи, ако мислите, че това вече не се е случило. Къде сме клинично днес, къде може да отидем утре и какви са някои от препятствията. Ще направим всичко това за 18 минути, обещавам.

Искам да започна с този кадър, тъй като той един вид разказва историята по начина, по който списание Science (Наука) мисли за нея. Това е един брой от 2002 г., в който са публикували много различни статии за бионичния човек. По същество това е брой за регенеративна медицина. Регенеративната медицина е една изключително проста концепция, която всеки може да разбере. Това е просто ускоряване на скоростта, с която тялото изцелява само себе си към клинично приложима времева рамка. Знаем как да правим това по много от съществуващите начини. Знаем, че ако имаме увредено бедро, в него може да се присади изкуствено бедро. Това е идеята, която списание Science са използвали на първа корица.

Това е пълната антитеза на регенеративната медицина. Това не е регенеративна медицина. Регенеративна медицина е онова, за което говорят BusinessWeek, когато публикуваха статия за регенеративна медицина неотдавна. Идеята е, че вместо да се търси как да се облекчат системите с устройства, лекарства и подобни... ще се върна върху тази тема след няколко минути... вместо да правим това, ще регенерираме изгубената функция на тялото чрез регенериране функцията на органи и увредена тъкан. Така че в края на лечението сте същите, каквито сте били в началото на лечението.

Много малко добри идеи - ако сте съгласни, че това е добра идея - много малко добри идеи са истински новаторски. Съвсем същото е с това. Ако погледнете назад в историята, Чарлз Линдберг - по-добре известен с това, че е управлявал самолети - всъщност бил един от първите хора, наред с Алексис Карел, един от нобеловите лауреати от Рокфелер, да започне да мисли за това - могат ли да се култивират органи? Издали тази книга през 1937 г., където всъщност започнали да мислят за това какво може да се направи в био-реактори, за да се отглежат цели органи? Изминали сме дълъг път оттогава. Ще споделя с вас част от вълнуващата работа, която се върши.

Но преди това бих искал да споделя депресията си относно системата за здравеопазване и нуждата от това с вас. В много от разговорите вчера стана дума за подобряване качеството на живота и намаляване на бедността. И по същество удължаване на продължителността на живота по цял свят. Едно от предизвикателствата е, че колкото сме по-богати, толкова по-дълго живеем. А колкото по-дълго живеем, толкова по-скъпо е да се грижим за болестите си с остаряването ни.

Това просто е богатството на една страна срещу процента население над 65-годишна възраст. По същество се вижда, че колкото по-богата е една страна, толкова по-стари са хората в нея. Защо това е важно? И защо това е особено драматично предизвикателство в момента? Ако средната възраст на населението е 30 години, тогава средностатистическият вид болест, който трябва да се лекува, е може би счупен глезен от време на време, може би малко астма. Ако средната възраст във вашата страна е от 45 до 55 години, средностатистическият човек е изправен пред диабет, ранно атакуващ диабет, сърдечни заболявания, коронарно-артериални заболявания. Неща, които са по същество по-трудни за лекуване и много по-скъпи за лекуване.

Само погледнете демографските данни в САЩ тук. Това е от "Съединени американски щати". През 1930 г. е имало по 41 работници на един пенсионер. 41 души, които по същество са били извън истинска болест, плащащи за единствения пенсионер, който е преживявал изтощителна болест. През 2010 г. - двама работещи на пенсионер в САЩ. Така е и във всяка индустриализирана, богата страна в света. Как всъщност може да си позволиш да лекуваш пациенти, щом реалността на остаряването изглежда така?

Това е възрастта срещу цената на здравеопазването. И виждате, че около 45-годишна възраст, 40 до 45 има внезапен скок в цената на здравеопазването. Всъщност е твърде интересно - ако се правят правилните проучвания, може да се разгледа колко харчите вие като индивид за собственото си здравеопазване, разпределено през живота ви. Около седем години преди да сте на път да умрете, има скок. И всъщност може... (Смях) ...няма да навлизаме в това. (Смях)

Има много малко неща - много малко неща, които всъщност могат да се направят, които биха променили начина, по който може да се лекуват тези типове болести и да се преживее онова, което бих нарекъл здравословно остаряване. Бих предположил, че има четири неща. И нито едно от тези неща не включва застрахователна система или законова система. Всичко, което правят тези неща, е да променят това кой плаща. Те всъщност не променят онова, което е същинската стойност на лечението.

Едно нещо, което може да се направи, е да не се лекува. Може да се въведе режим за здравеопазване. Вече няма да говорим за това. Твърде потискащо е. Може да се предотвратява. Очевидно, много средства трябва да се вложат за превенция.

Но вероятно най-интересна, поне за мен, и най-важна е идеята да се диагностицира една болест на много по-ранен етап от развитието й, а после да се третира болестта, за да се лекува, вместо да се третира симптом. Мислете за това с оглед на диабета, например. Какво правим с диабета днес? Диагностицираме болестта в крайна сметка, щом веднъж стане симптоматична, а после третираме симптома 10, 20, 30, 40 години. Справяме се добре. Инсулинът е доста добра терапия. Но в крайна сметка той спира да действа, и диабетът води до предвидима атака на изтощителна болест.

Защо не можем просто да инжектираме панкреаса с нещо, за да регенерираме панкреаса на ранен етап от болестта, вероятно дори преди да стане симптоматичен? Може да е малко скъпо по времето, когато го правим, но ако подейства, наистина ще можем да направим нещо различно.

Според мен това видео предава понятието, за което говоря, доста драматично. Това е тритон, чийто крайник израства повторно. Ако един тритон може да прави такова нещо, защо ние да не можем? Всъщност ще ви покажа някои по-важни детайли за регенерацията на крайници след малко. Но онова, за което говорим в регенеративната медицина, е да правим това във всяка органова система от тялото, за тъкани и за самите органи. И така, днешната реалност е, че ако се разболеем, посланието е - ще третираме симптомите ти, а ти трябва да се приспособиш към нов начин на живот.

Ще поставя това пред вас утре, а утре вече можем да спорим, но е в рамките на предвидимото бъдеще... ще говорим за регенеративна рехабилитация. Тук горе има протеза за крайник, всъщност подобна на онази, която войникът, завърнал се от Ирак... има 370 войници, върнали се от Ирак, които са изгубили крайници. Представете си, ако вместо да се сблъскат с това, те всъщност можеха да се изправят пред регенерация на този крайник. Това е налудничава представа. Ще ви покажа къде сме в момента в работата към тази представа.

Но тя е приложима, отново, към всяка органова система. Как можем да направим това? Начинът да се направи това е да се развие разговор с тялото. Нужно е да се научим да говорим езика на тялото. И да включваме процеси, които сме знаели как да извършваме, когато сме били фетус. При фетуса на един бозайник, ако изгуби крайник през първия триместър на бременност, този крайник отново ще израстне. Значи нашата ДНК има капацитета да изпълнява този вид заздравителни механизми. Това е естествен процес, но е изгубен с остаряването ни. При едно дете, преди около шестмесечна възраст, ако изгуби върха на пръста си при инцидент, върхът на пръста отново израства. Докато станат петгодишни, вече няма да са в състояние да направят това.

Значи, за да влезем в този разговор с тялото, е нужно да говорим езика на тялото. Има дадени инструменти в нашата кутия, които ни позволяват да правим това днес. Ще ви дам един пример за три от тези инструменти, чрез които да се разговаря с тялото.

Първият са клетъчните терапии. Явно се изцеляваме при естествен процес, използвайки клетки, за да вършат повечето от работата. Поради това, ако можем да открием правилните клетки и да ги имплантираме в тялото, те може да извършат изцелението. Второ, можем да използваме материали. Чухме вчера за важността на новите материали. Ако можем да изобретяваме материали, разработваме материали, или да извличаме материали от една естествена околна среда, тогава може да сме в състояние чрез тези материали да склоним тялото да се изцелява само. И най-сетне, може да сме в състояние да използваме "умни" устройства, които да свалят товара на работата от тялото и да му позволят да се изцелява.

Ще ви покажа пример за всеки от тези, и ще започна с материалите. Стив Бадилак - който е в Университета в Питсбърг - преди около десетилетие имал забележителна идея. Идеята била, че тънкото черво на едно прасе, ако изхвърлиш всички клетки и ако го направиш по начин, който му позволява да остави биологично активно, може да съдържа всички необходими фактори и сигнали, които биха сигнализирали на тялото да се изцелява само. И задал много важен въпрос. Задал въпроса: ако взема този материал, който е естествен материал, обикновено причиняващ изцеление в тънкото черво, и го поставя някъде другаде върху тялото на едно лице, дали той би дал тъканно-специфичен отклик, или би направил тънко черво, ако се опитам да направя ново ухо?

Не бих ви разказвал тази история, ако не беше завладяваща. Снимката, която съм на път да ви покажа... (Смях) ...е завладяваща снимка. Но за онези от вас, които са дори най-леко гнусливи... дори да не ви харесва да го признаете пред приятелите си... светлините са угасени. Това е добър момент да погледнете към краката си, да проверите своето "Блекбери", да правите каквото и да е друго, освен да гледате екрана. (Смях)

Онова, което ще ви покажа, е диабетична язва. И въпреки че... добре е да се посмеем, преди да погледнем това. Това е реалността на диабета. Мисля, че много пъти, щом чуем за диабетици, диабетични язви, просто не свързваме язвата с окончателното лечение, което е ампутация, ако тя не може да се излекува. И така, сега ще пусна кадъра. Няма да е за дълго. Това е диабетична язва. Трагично е. Лечението за това е ампутация. Това е една възрастна дама. Тя има рак на черния дроб, както и диабет, и е решила да умре с онова, което е останало от тялото й, непокътнато.

Тази дама решила, след години опити за лечение на тази язва, че ще опита тази нова терапия, изобретена от Стив. Така изглеждала раната 11 седмици по-късно. Този материал съдържал само натурални сигнали. И този материал е подтикнал тялото да превключи отново към изцелителен отклик, който не е имало преди.

Ще има още един-два мъчителни кадъра за онези от вас... ще ви кажа кога може да погледнете отново. Това е кон. Конят не изпитва болка. Ако конят изпитваше болка, не бих ви показвал този кадър. Конят просто има още една ноздра, която се е развила заради инцидент при яздене. Само няколко седмици след лечение... в този случай вземане на този материал, превръщането му в гел и покриване на тази област, а после повтаряне на лечението няколко пъти... и раната на коня зараства. Ако прегледате тази област с ултразвук, би изглеждала страхотно.

Ето един делфин, при който перката е била повторно прикачена. Сега има 400 000 пациенти по света, които са използвали този материал за зарастване на раните си. Би ли могло да се регенерира крайник? DARPA току-що дадоха на Стив 15 милиона долара, за да води проект с осем институции, да започне процеса на задаване на този въпрос.

Ще ви покажа снимката за 15 милиона долара. Това е 78-годишен мъж, изгубил върха на пръста си. Помните, че споменах преди за децата, които губят върховете на пръстите си. Ето така изглежда след лечение. Това се случва днес. Това е клинично приложимо днес. Има материали, които правят това. Това са кръпките на сърцето.

Но може ли да се отиде малко по-далеч? Може ли, да кажем, вместо използване на материал, мога ли да взема някои клетки наред с материала и да премахна повредено парче тъкан, да поставя био-разграждащ се материал там? Виждате тук малко парченце сърдечен мускул, биещо в съд. Това е било направено от Теруо Окано в Женската болница в Токио. Той всъщност може да отглежда биеща тъкан в съд. Охлажда съда, той променя свойствата си и я обелва направо от съда. Направо страхотно.

Сега ще ви покажа клетъчно-базирана регенерация. Онова, което ще ви покажа тук, са стволови клетки, отстранявани от бедрото на пациент. Отново, ако сте гнусливи, няма да искате да гледате. Но това е някак страхотно. Това е байпас операция, точно като онази, направена на Ал Гор, с една разлика. В този случай, накрая на байпас операцията, ще видите стволовите клетки от пациента, отстранени в началото на процедурата, да се инжектират директно в сърцето на пациента. Стоя тук горе, защото в един момент ще ви покажа точно в колко ранна фаза е тази технология. Ето ги стволовите клетки, отиват право в биещото сърце на пациента. Ако гледате наистина внимателно, точно около тази точка всъщност ще видите обратна струя. Виждате клетките отново да излизат. Нужни са ни всякакви видове нови технологии, нови устройства, за да поставим клетките на правилното място в правилното време.

Само малко данни - съвсем мъничко данни. Това беше произволна проба. По това време това беше N 20. Сега има N около 100. По същество, ако вземеш един изключително болен пациент и му направиш байпас, при него има малко подобрение. Ако му дадеш стволови клетки, както и байпас, точно за тези пациенти, те сават асимптоматични. Тези са на две години разстояние. Най-страхотното би било, ако може да се диагностицира болестта рано и да се предотврати атаката на болестта към лошо състояние.

Това е същата процедура, но сега извършена с минимална намеса, със само три дупки в тялото, където вземат сърцето и просто инжектират стволови клетки чрез лапароскопична процедура. Ето ги клетките. Нямаме време да навлизаме във всички подробности, но по същество, това също действа. Може да се взема по-малко болни пациенти и да се върнат към почти асимптоматично състояние чрез този вид терапия.

Ето още един пример за терапия със стволови клетки, която все още не е твърде клинична, но мисля, че много скоро ще бъде. Това е работата на Кейси Мара от Питсбърг, наред с ред колеги по света. Те са решили, че тази течност от липосукция, която... в Съединените щати имаме много течност от липосукция. (Смях) Това е страхотен източник на стволови клетки. Тази течност от липосукция е натъпкана със стволови клетки. Значи може да влезете, да си направите прибиране на корема. Излиза течността от липосукцията, и в този случай стволовите клетки са изолирани и превърнати в неврони. Всичко е направено в лабораторията. Мисля, че твърде скоро ще се вижда третиране на пациенти със собствените им мастно-извлечени, или тлъстинно извлечени, стволови клетки.

Говорих преди за употребата на устройство за драматична промяна на начина, по който третираме болестта. Ето само един пример, преди да приключа. Това е еднакво трагично. Имаме много трайно и сърцераздирателно партньорство с колегите ни в Института за хирургически изследвания при армията на САЩ, които трябва да лекуват сега 11 000 момчета, завърнали се от Ирак. Много от тези пациенти са много жестоко обгорели.

А ако има нещо, научено за изгарянето, е, че не знаем как да го третираме. Всичко, което е правено за третиране на изгаряне... по същество приемаме СОД (супероксид оксидоредуктаза) подход. Правим нещо ето тук, а после го трансплантираме на мястото на раната и се опитваме да накараме двете да се съединят. В този случай тук е бил проектиран нов, носим биореактор... трябва да бъде тестван клинично по-късно тази година в Института за системи и роботика от Йорг Герлах в Питсбърг. Този биореактор ще легне в леглото на раната. Оръдието, което виждате там, пръска клетки. То ще пръска клетки над тази област. Реакторът ще служи за оплождане на средата, в същото време и за внасяне на други неща и поради това ще засеем тази ливада, в противовес на това да опитваме СОД подход. Това е напълно различен начин да се прави.

Моите 18 минути изтичат. Затова, нека приключа с някои добри новини, и може би малко лоши новини. Добрата новина е, че това се случва днес. Това е много значима работа. Явно образите някак предават това. Невероятно трудно е, защото е във висша степен интердисциплинарно. Почти всяка област от науката, техниката и клиничната практика е включена в опитите да се случи това.

Ред правителства и ред региони признаха, че това е нов начин за третиране на болестта. Японското правителство вероятно бе първото, когато решиха първо да инвестират 3 милиарда, а после - още 2 милиарда в тази област. Това не е случайност. Япония е най-старата страна на Земята, по отношение на средната й възраст. Имат нужда това да сработи, или здравната им система загива. Затова влагат много стратегически инвестиции, съсредоточени в тази област. Европейският съюз - същото. Китай - същото. Китай току-що основа национален център за тъканно инженерство. Бюджетът за първата година беше 250 милиона американски долара.

В Съединените щати приложихме донякъде различен подход. Ние... (Смях) ...о, за да дойде Ал Гор и да бъде в реалния свят като президент. Имахме различен подход. А подходът по същество беше просто някак да финансираме нещата при появата им. Но нямаше стратегическо инвестиране за включването на всички необходими неща и фокусирането им по внимателен начин.

Ще приключа с един цитат, може би малко евтин, от директора на Националния здравен институт, много чаровен мъж. С Джей Ваканти от Харвард отидохме да посетим него и ред от директорите в неговия институт преди няколко месеца, за да се опитаме да го убедим, че е време да вземе само малка част от онези 27,5 милиарда долара, които ще получи догодина, и да ги съсредоточи по стратегически начин за ускоряване на скоростта, с която тези неща стигат до пациентите. В края на една много сприхава среща, ето какво каза директорът на Националния здравен институт: "Вашата визия е по-голяма от нашия апетит". Бих искал да приключа, като кажа, че никой няма да промени нашата визия, но заедно можем да променим неговия апетит. Благодаря.