Ал Гор: Ново мислене за климатичната криза

Около 2000 пъти съм представял слайдшоуто, което показах тук преди две години. Тази сутрин представям една кратка версия, което правя за първи път, така че... Вижте, не се опитвам да вдигам летвата. Напротив, всъщност се опитвам да я смъкна. Скалъпих това, за да се опитам да посрещна предизвикателството на тази сесия.

Фантастичната презентация на Карен Армстронг ми напомни че религията, ако е правилно разбрана, е не толкова до вяра, колкото до поведение. Може би трябва да кажем същото за оптимизма. Как смеем да бъдем оптимистични? Оптимизмът понякога е характеризиран като вяра, като една интелектуална поза. Както е казал Махатма Ганди: "Вие трябва да станете промяната, която искате да видите в света." И резултатът, който оптимистично чакаме, няма да бъде постигнат благодарение само на едната гола вяра, освен ако тази вяра не води до ново поведение. Но думата "поведение" също понякога се разбира неправилно в този контекст. Аз съм голям защитник на смяната на електрическите крушки и купуването на хибридни двигатели. С Типър сложихме 33 слънчеви панела на нашата къща, и изкопахме геотермалните кладенци, както и редица други неща. Но, колкото важно е преминаването към енергоспестяващи лампи, толкова по-важна е промяната в законите. А когато променяме поведението си в ежедневието, ние понякога забравяме гражданските и демократичните аспекти. За да бъдем оптимисти по въпроса, сме длъжни да станем невероятно активни като граждани на демократична страна. С цел решаване на кризата с климата, ние трябва да решим кризата в демокрацията. А тя е факт.

Отдавна се опитвам да разкажа тази история. Припомни ми я наскоро една жена, която мина покрай масата, на която седях и се бе се вторачила в мен, докато минаваше. Около 70 годишна. Лицето ѝ изглеждаше приветливо. Не ѝ обърнах внимание, докато не видях с периферното зрение, че се връща обратно, отново вторачена в мен. Поздравих я, а тя каза: "Знаете ли, ако си боядисате косата черна, ще изглеждате точно като Ал Гор." (Смях)

Преди много години, когато бях млад конгресмен, Прекарвах ужасно много време, занимавайки се с предизвикателството на контрола върху ядрените оръжия -- надпреварата в ядреното въоръжаване. И военните историци ме научиха по време на този поход, че военните конфликти биват три вида: местни битки, регионални конфликти и редките, но до една важни глобални, световни войни. Стратегически конфликти. И всяко ниво на конфликт изисква различно разпределение на ресурси, различен подход, различен организационен модел. Екологичните предизвикателства попадат в същите три категории, и това, за което мислим най-вече, са местните екологични проблеми: замърсяване на въздуха, замърсяване на водата, сметища с опасни отпадъци. Но съществуват и регионални проблеми на околната среда, като киселинните дъждове от Средния запад до Североизтока, и от Западна Европа към Арктика, и от Средния запад на Мисисипи в мъртвата зона на Мексиканския залив. И редица други такива. Но кризата с климата е редкият, но важен отвсякъде глобален, или стратегически конфликт. Всичко е засегнато. И ние трябва да организираме нашия отговор по подходящ начин. Трябва ни световна, глобална мобилизация в търсенето на възобновяема енергия, опазване на природата, ефективност и всеобщ преход към нисковъглеродна икономика. Имаме доста работа за вършене. Ние можем да мобилизира ресурси и политическа воля. Но политическата воля трябва да бъде мобилизирана, за да мобилизира ресурсите.

Нека да ви покажа тези слайдове тук. Реших да започна с логото. Това, което липсва тук, разбира се, е ледената шапка на Северния полюс. Останала е само Гренландия. Преди 28 години, ледената шапка на Северния полюс изглеждаше така в края на лятото, при есенното равноденствие. Миналата есен отидох до Центъра за данни за снега и леда в Боулдър, Колорадо, и разговарях с изследователите тук в Монтерей в лабораторията на Висшата школа на ВМС на САЩ.. Ето какво се е случило през последните 28 години. Поставено в перспектива това изглежда така. Последните данни са за 2005 г. Ето какво се случи миналата есен и разтревожи наистина изследователите. Леденото покривало на Северния полюс е със същия размер... на пръв поглед не личи, но е толкова голямо, колкото САЩ без щата Аризона. Размерът на разтопената област през 2005 е равен на всичко намиращо на изток от Мисисипи. Допълнителното количество, изчезнало през последната есен е равно на това. То се връща обратно през зимата, но не като постоянен лед, а като тънка кора. Уязвима. Оставащото количество може да изчезне напълно през лятото само за някакви си 5 години. Това излага Гренландия на огромна опасност. Вече, около Арктическия кръг... това е едно известно село в Аляска. Това е едно градче в Нюфаундленд. Антарктика. Последни изследвания от НАСА. Размерът на умереното до силно снеготопене на една област, равна по големина на Калифорния.

"Те бяха най-добрите времена, те бяха най-лошите времена" -- най-използваните начални изречения в английската литература. Искам да споделя с вас накратко една "Приказка за две планети". Земята и Венера са еднакви по размер. Земният диаметър е с около 400 км. по-голям, но по същество е същият. Те имат еднакво количество въглерод. Но разликата е, че на Земята повечето от него се е махнал с времето от атмосферата, отложил се в земята, под формата на въглища, петрол, природен газ, и т. н. На Венера, повечето от него е в атмосферата. Разликата е, че нашата температура е средно 15 градуса. На Венера тя е 457. Това е свързано с нашата текуща стратегия на черпене, колкото е възможно повече и по-бързо, на въглерод от земята и пращането му в атмосферата. Разликата е не заради по-голямата близост на Венера до Слънцето. На нея е три пъти по горещо, отколкото на Меркурий, който се намира в непосредствена близост до Слънцето. Накратко, ето една снимка, която сте виждали, като една от малкото стари такива, но аз ви я показвам, за да ви представя накратко едно разследване от местопрестъплението: Климат.

Световната научна общност казва, че глобалното топлинно замърсяване на атмосферата от човешка дейност, увеличаването на концентрацията му, задържа повече от инфрачервеното излъчване. Вие знаете това. На последното заседание на Междуправителствената експертна група за промените в климата на въпроса "До каква степен сте убедени в това?" Учените поискали да отговорят, че на 99%. Но китайците възразили и бил достигнат компромис - "над 90%". Сега скептиците казват: "Хей, чакайте малко, това може да е поради разликата в енергията, получавана от слънцето." Ако това беше така, стратосферата щеше да се нагрява, както и ниската атмосфера, ако постъпва повече енергия. Ако повече от нея бива задържана, тогава може да очаквате тук да бъде по-топло, но то е по хладно. Това е ниската атмосфера. Това е стратосферата. Тук е по-хладно. Разследване от местопрестъплението: Климат.

Сега, ето я добрата новина: 68% от американците вярват че човешката дейност е отговорна за глобалното затопляне. 69% вярват, че Земята се загрява съществено. Има прогрес, но ето го ключът: В списъка с предизвикателствата, посочвани като належащи за решаване, глобалното затопляне е все още близо до дъното. Това, което липсва, е чувството за неотложност. Ако сте съгласни с фактологичния анализ, но нямате усещането за неотложност, какво остава? Е, Алиансът за защита на климата, който ръководя заедно с CurrentTV, проведоха на обществени начала световен конкурс за направа на социални реклами, алармиращи за проблема. Ето и победителят:

NBC... ще ви покажа всички телевизионни мрежи. Водещите журналисти от NBC са задали 956 въпроса през 2007 на кандидатите за президент. Два от тях са за кризата с климата. ABC: 844 въпроса, два за кризата с климата. Fox: два. CNN: два. CBS: нула. От смях до сълзи. Това е една от старите реклами за цигари. Ето какво правим. Това е потреблението на бензин във всички тези страни. И ние. Но това не са само развитите нации. Развиващите се страни ни следват и ускоряват темпото. В действителност, техните общи емисии за тази година, са равни на нашите през 1965. И продължават да ни застигат много драматично. Общата концентрация: към 2025, те ще са там където ние бяхме през 1985. Дори ако богатите страни отсъстват напълно от картината, кризата ще я има. Ние дадохме на развиващите се страни технологиите и начините на мислене които създават кризата. Това е Боливия. Преди... преди 30 години.

Това е върховият улов на риба в няколко секунди. През 60-те, 70-те, 80-те, 90-те... Ние трябва да спрем това. И добрата новина е, че можем. Имаме технологиите. Но трябва да имаме уеднаквено виждане за това, как да го направим. Борбата с бедността в света и съкращаването емисиите на богатите страни, имат едно просто, много просто решение.

Хората казват: "Кое е решението?" Ето го: Да сложим цена на въглерода. Имаме нужда от данък върху CO2, независимо от дохода, който да замени данъка върху заетостта, въведен от Бисмарк -- все пак някои неща са се променили от 19 век насам. В бедните страни трябва да обединим мерките против мизерията с решенията на кризата в климата. Плановете за борба с бедността в Уганда са под въпрос, ако не решим кризата с климата.

Тези мерки наистина могат да променят много в бедните страни. Това е едно предложение, широко обсъждано в Европа. Тази картина е взета от списание Nature (Природа). Виждате съсредоточаването на заводи за възобновяема слънчева енергия, свързани в нещо като супер мрежа, за доставяне на цялата електрическа мощ към Европа, главно от развиващи се страни. Високоволтов прав ток. Това не е химера, то може да бъде направено.

Ние се нуждаем от същото за собствената ни икономика. Последните цифри показват, че старият модел не работи. Има голям брой, страхотни инвестиции, които можете да направите. Ако инвестирате в битумни пясъци или шистово масло, имате портфолио, което е натъпкано със субстандартни въглеродни активи. И е основано на един стар модел. Наркоманите намират вени в пръстите, когато тези по ръцете и краката им станат негодни. Развиването на битумни пясъци и шисти е аналогично. Ще ви подскажа само няколко от инвестициите, които аз лично смятам, че имат смисъл.. Аз залагам на тях, а от старите ще се откажа. Ето ги: Геотермални, концентриращи слънчевите лъчи, напреднали фотоволтаични, ефективност и опазване на околната среда.

Виждали сте този слайд и преди, но сега в него има промяна. Единствените две страни, които не ратифицираха. Сега е само една. В Австралия имаха избори. Там имаше кампания, която използва телевизионни, интернет и радио реклами за да повдигане чувството за неотложност на хората там. Ние обучихме 250 човека да правят това слайд шоу във всяко градче и село, във всеки град в Австралия. Много други неща допринесоха за това, но новият министър-председател обяви, че неговият най-важен приоритет ще е да промени австралийската позиция по протокола от Киото и го направи. Те стигнаха до това ниво на съзнание частично благодарение на ужасната суша, която имаха. Това е езерото Лeниър. Моята приятелка Хейди Кълинс каза, че ако даваме имена на сушите, както на тайфуните, бихме нарекли тази в югоизтока сега Катрина, и бихме казали, че отива към Атланта. Не можем да чакаме такава суша, каквато имаха в Австралия, за да променим нашата политическа култура. Ето още добри новини. Градовете поддържащи протокола от Киото в САЩ са вече близо 780. Впрочем, мисля, че видях едно име да преминава... само да го намеря... Което е добра новина.

За да приключа: Чухме преди няколко дни за стойността на превръщането на индивидуалния героизъм в толкова общопрактикувано нещо, че вече става банална рутина. Това от което имаме нужда е ново поколение герои. Онези от нас, които са живи (будни) в Съединените американски щати днес специално, но и в останалия свят, трябва някак да разберат, че историята ни е дала шанс -- точно както Джил Болт Тейлър пресмяташе как да спаси живота си, докато биваше разсейвана от удивителните обстоятелства, през който преминаваше. Сега имаме култура на отклоняване на вниманието. Но имаме планетарен спешен случай. И ние трябва да намерим начин, да създадем в генерацията на живите днес, чувството за мисия на поколението. Искам да можех да намеря думи да предам това. Това беше друго поколение на герои, което донесе демокрацията на планетата. Едно друго, което сложи край на робството. И даде право на жените да гласуват. Ние можем да направим това. Не ми казвайте, че нямаме капацитет да го сторим. Само ако имахме средствата, изразходвани за една седмица във войната в Ирак, щяхме да сме далеч напред в разрешаването на това предизвикателство. Ние имаме капацитета да го сторим.

Няколко последни думи. Аз съм оптимист, защото вярвам, че притежаваме способността в моменти на голямо изпитание, да сложим настрана причините отвличащи вниманието и се издигнем до предизвикателството, което историята ни представя. Понякога чувам хората да отговарят на тревожните факти за кризата с климата казвайки "О, това е толкова ужасно! Какъв товар носим!" Аз бих искал да поставя въпроса по друг начин: Колко поколения в цялата човешка история са имали възможността да се издигнат до предизвикателство, което си струва най-големите ни усилия? Едно предизвикателство, което може да извади от нас повече, отколкото сме смятали, че можем да направим? Аз мисля, че трябва да подходим към това изпитание с чувство на дълбока радост и благодарност, че ние сме поколението, което след хиляда години филхармонии, поети и певци ще възпяват, казвайки: "Те бяха, които намериха в себе си сили да решат тази криза и поставят основите за едно ярко и оптимистично човешко бъдеще."

Нека го направим. Благодаря ви много!

Крис Андерсън: За много хора в TED остана една дълбока болка, че основно заради един въпрос на оформление...в края на краищата, въпрос на оформление на бланката за гласуване... едно калпаво оформление направи така, че вашият глас да не бе чуван в продължение на осем години от позиция, където можехте да превърнете всичко това в реалност. Това е обидно.

Ал Гор: Нямате и представа. (Смях)

КА: Когато гледате към това, което водещите кандидати във вашата собствена партия правят сега... имам предвид, има... впечатляват ли ви плановете им по въпроса за глобалното затопляне?

АГ: Отговорът на този въпрос е труден за мен защото, от една страна, мисля че трябва да се чувстваме чудесно, поради факта че републиканският кандидат -- вероятният кандидат -- Джон Мак Кейн и двамата финалисти на демократите -- всички те имат много различни но устремени напред позиции по кризата с климата. И тримата предлагат водачество и тримата са много различни от подхода, предприеман от настоящата администрация. Мисля, че и тримата са поели отговорността за извеждането напред на планове и предложения. Но диалогът в хода на кампанията, който, както е видно от въпросите, се състоя благодарение на Лигата на гласоподавателите за съхраняване на природата... Впрочем, анализът на всички въпроси и, между другото, всички дебати бяха спонсорирани от нещо, имащо Оруелския етикет "Чисти въглища." Някой забеляза ли? Всеки отделен дебат бе спонсориран от "Чисти въглища." "Сега, даже още по-ниски емисии!"

Богатството и пълнотата на диалога в нашата демокрация не са положили основите за дръзката инициатива, от която имаме нужда наистина. Така че те казват верните неща и могат - който и от тях да бъде избран -- да направят правилното нещо, но нека ви кажа: Когато се върнах от Киото през 1997 изпитвах огромно щастие, че успяхме да направим пробив там, но след това се сблъсках с Американския сенат, където само един от 100 сенатори пожела да гласува за ратификацията на протокола. Каквото и да кажат кандидатите трябва да бъде в съзвучие с казваното от хората.

Това предизвикателство е част от устройството на цялата наша цивилизация. CO2 е дъхът на нашата цивилизация, буквално. И сега ние механизираме този процес. Смяната на този модел изисква обхват, мащаб, скорост на промяна, които са далеч над това, което сме направили в миналото. Затова аз започнах с думите: Бъди оптимист в това, което правиш, но бъди активен гражданин. Изисквайте... сменяйте електрическите крушки, но сменяйте и законите. Променете международните договори. Трябва да говорим за това. Трябва да оправим тази демокрация... тази... Нашата демокрация е склерозирала. И ние трябва да променим това. Използвайте Интернет. Влизайте в Интернет. Свързвайте се с хора. Станете хора с активна гражданска позиция. Нужен е мораториум -- да не допуснем повече нови заводи, изгарящи въглища и неспособни да улавят и съхраняват CO2. Това означава бързо да построим тези възобновяеми източници. Сега никой не говори в такъв мащаб. Но аз вярвам че до Ноември, това ще се случи. Този Алианс за защита на климата ще стартира национална кампания - мобилизация на широките маси, телевизионни реклами, Интернет реклами, радио, вестници -- в партньорство с всеки, от момичетата скаути до ловците и риболовците.

Имаме нужда от помощ. Имаме нужда от помощ.

КА: Колкото до твоята лична роля в движението напред, Ал, има ли нещо повече от това, което би искал да правиш?

АГ: Моля се да мога да намеря отговора на този въпрос. Какво мога да направя? Бъкминстър Фулър веднъж написа: "Ако бъдещето на всички човешки цивилизации зависеше от мен, какво бих направил? Как бих действал?" Това наистина зависи от всички нас, но, отново, не само с електрическите крушки. Повечето от нас, присъстващите тук, сме американци. Ние имаме демокрация. Ние можем да променяме някои неща, но трябва да променяме активно. Това, което е необходимо, е едно по-високо ниво на съзнание. И това е трудно да... Това е трудно да бъде създадено, но е на път. Има една стара африканска поговорка, която някои от вас знаят. Тя казва: "Ако искате да стигнете бързо -- вървете сами; ако искате да стигнете далеч -- вървете заедно." Ние трябва да отидем далеч, бързо. Така че ни е нужна промяна в съзнанието. Промяна в ангажираността. Едно ново чувство за неотложност. Едно ново признание на привилегията, която имаме, да преодолеем това изпитание.

КА: Ал Гор, благодаря ти много за идването в TED.

АГ: Благодаря! Много ви благодаря! (аплодисменти)