Адора Свитак: Какво могат да научат възрастните от децата

Искам да започна с един въпрос: кога за последен път са ви казали, че се държите детински? За хлапета като мен да ти кажат, че се държиш детински, може да се случва постоянно. Винаги, когато настояваме за нещо нерационално, показваме безотговорно поведение или показваме каквито и да било други признаци, че сме нормални американски граждани, ни казват, че се държим детински, което наистина ме безпокои. В края на краищата, погледнете тези събития: империализъм и колонизация, световни войни, Джордж У.Буш. Запитайте се: Кой е отговорен? Възрастните.

А какво са правили хлапетата? Е, Ане Франк трогва милиони с мощното си свидетелство за холокоста, Руби Бриджис спомага за края на сегрегацията в Съединените щати, а по-наскоро Чарли Симпсън помогна за набиране на 120 000 британски лири за Хаити на малкото си колело. Както виждате, такива примери доказват, че възрастта няма абсолютно нищо общо. Характеристиките, за които се отнася думата "детински", се срещат толкова често при възрастни, че би трябвало да премахнем тази дискриминационна по възраст дума, когато става дума за критика на поведение, свързано с безотговорност и ирационално мислене.

(Аплодисменти)

Благодаря.

А кой може да каже, че определени типове ирационално мислене не са точно онова, от което има нужда светът? Може би сте имали велики планове преди, но сте се спирали с мисълта: Това е невъзможно, или това струва твърде много, или това няма да е от полза за мен. За добро или лошо, ние, децата, не сме толкова възпрепятствани, когато става дума за измисляне на причини защо да не правим нещата. Децата могат да са пълни с вдъхновяващи стремежи и обнадеждено мислене, като моето желание никой да не гладува или утопията от типа "ако всичко беше безплатно". Колко от вас още мечтаят така и вярват във възможностите? Понякога познанията по история и миналите провали на утопични идеали могат да бъдат бреме, тъй като знаеш, че ако всичко беше безплатно, хранителните запаси биха се изчерпили, а оскъдицата им би довела до хаос. От друга страна, ние, хлапетата, още мечтаем за съвършенство. А това е добре, защото, за да стане каквото и да било реалност, първо трябва да мечтаеш за него.

В много отношения нашата дързост да си представяме помага за разширяване границите на възможностите. Например, в музея на стъклото в Такома, Вашингтон, родният ми щат... юхууу, Вашингтон... (Аплодисменти) има една програма, наречена "Деца правят дизайн на стъкло" и децата рисуват свои собствени идеи за изкуство от стъкло. Работещият там художник казва, че са получили някои от най-добрите си идеи чрез програмата, защото децата не мислят за ограниченията от това колко трудно може да е издухваето на стъкло в определени форми. Те просто измислят добри идеи. Като помислиш за стъкло, може да се сетиш за разноцветните чихули, или може би италиански вази, но хлапетата предизвикват майсторите стъклари да преминат отвъд това в царството на змиите с разбити сърца и бейкън бойс, които, както виждате, имат месно зрение. (Смях)

Присъщата ни мъдрост не е задължително да бъде познание за вътрешни хора. Децата вече се учат много от възрастните, и имаме много за споделяне. Мисля, че възрастните трябва да започнат да се учат от децата. Говоря най-вече пред хора от образованието, преподаватели и ученици, и харесвам тази аналогия. Не трябва да има просто един учител пред класната стая, който казва на учениците - правете това, правете онова. Учениците трябва да обучават учителите си. Обучението между възрастни и деца трябва да бъде реципрочно. За съжаление, реалността е малко по-различна и това има много общо с доверието, или липсата на такова.

Ако не се доверяваш на някого, му поставяш ограничения, нали? Ако се съмнявам в способността на по-голямата си сестра да изплати 10-процентната лихва, която определих за последния й заем, ще възпра възможността й да получава още пари от мен, докато ми го върне. (Смях) Истинска история, между другото. Възрастните изглежда имат преобладаващо ограничителна нагласа спрямо децата, от всяко "не прави така", "не прави онака" в училищния учебник, до ограничения за употреба на интернет в училище. Както изтъква историята, режимите стават потиснически, когато упражняват контрол от страх. И въпреки че възрастните може да не са чак на нивото на тоталитарните режими, децата нямат, или почти нямат думата в съставянето на правилата, а всъщност нагласата трябва да бъде реципрочна, тоест, възрастното население трябва да се учи и да взема предвид желанията на по-младото население.

А онова, което е дори по-лошо от ограниченията е, че възрастните често подценяват способностите на децата. Ние обичаме предизвикателствата, но когато очакванията на ниски, вярвайте ми, ще се снижим до тях. Собствените ми родители далеч нямаха ниски очаквания за мен и сестра ми. Е, не ни казваха да станем лекари, адвокати или нещо такова, но баща ми ни четеше за Аристотел и пионерите в борбата с микробите, докато много други деца чуваха "Колелата на автобуса се въртят и въртят." Е, чували сме и това, но "Пионери в борбата с микробите" си го бива далеч повече. (Смях)

Обичах да пиша от четиригодишна възраст, а когато навърших шест години, майка ми ми купи мой собствен лаптоп, оборудван с "Майкрософт Уърд". Благодаря ви, Бил Гейтс, благодаря и на теб, мамо. Написах над 300 разказа на този малък лаптоп и исках да ме издадат. Вместо само да се присмеят на тази ерес, че едно дете иска да го издадат, или да кажат - почакай, докато пораснеш, моите родители наистина ме подкрепиха. Много издатели далеч не ме насърчиха толкова. От едно голямо детско издателство иронично казаха, че не работели с деца. Детско издателство да не работи за деца? Не знам, така някак се отчуждава един голям клиент. (Смях) Едно издателство обаче, "Екшън Пъблишинг", имаше желание да рискува, да ми се довери и да чуе онова, което имах за казване. Издадоха първата ми книга, "Летящи пръсти"... виждате я тук... и оттам нататък се започна говорене в стотици училища, основни принципи за хиляди образователни дейци и най-сетне днес се стигна дотам да говоря пред вас.

Оценявам вниманието ви днес, защото, като слушате, показвате, че наистина ви е грижа. Но има един проблем с тази розова картинка за това, че децата са толкова по-добри от възрастните. Децата порастват и стават възрастни точно като вас. (Смях) А дали точно като вас? Целта не е да се превърнат децата във вашия тип възрастен, а по-скоро в по-добри възрастни, отколкото сте били вие, което може да се окаже малко предизвикателно, като се имат предвид вашите препоръки, но начинът, по който се случва прогресът е, като нови поколения и нови ери израстват, развиват се и стават по-добри от предишните. Това е причината вече да не сме в тъмните векове. Независимо какво е мястото ви в живота, от изключителна важност е да се създават възможности за децата, така че да можем да израснем така, че да ви отнесем. (Смях)

Възрастни и другари ТЕДстъри, трябва да слушате хлапетата, да се учите от тях, да ни се доверявате и да очаквате повече от нас. Трябва да ни чуете днес, защото ние сме лидерите на утрешния ден, което означава, че ще се грижим за вас, когато остареете и станете сенилни. Не, просто се майтапя. Не, наистина, ние ще бъдем следващото поколение, онези, които ще движат този свят напред. А в случай че според вас това е без значение, спомнете си, че е възможно клониране, а това включва отново преминаване през детството и в този случай ще искате да ви чуят, точно като моето поколение. Светът има нужда от възможности за нови лидери и нови идеи. Децата имат нужда от възможности да водят и да успяват. Готови ли сте да ги посрещнете? Защото проблемите на света не трябва да бъдат наследството на човешкото семейство.

Благодаря. (Аплодисменти) Благодаря. Благодаря.