Адити Шанкардас: Второ мнение за смущенията при учене

Когато бях десетгодишна, един мой братовчед ме заведе на обиколка из медицинското си училище. И като специална привилегия ме заведе в патологичната лаборатория, извади един истински човешки мозък от буркана и го постави в ръцете ми. Ето го, седалището на човешката съзнателност, електроцентралата на човешкото тяло, стоеше в ръцете ми. В онзи ден разбрах, че като порасна, ще стана мозъчен лекар, учен, нещо такова.

Години по-късно, когато най-сетне пораснах, мечтата ми се сбъдна. Докато работех по докторската си дисертация за неврологичните причини на дислексията при деца, се сблъсках с един стряскащ факт, който бих искала да споделя с всички ви днес. По приблизителни оценки едно на шест деца, едно на шест деца страда от някакво смущение в развитието. Това е смущение, което забавя умственото развитие при детето и причинява постоянни умствени увреждания. Което значи, че всеки от вас тук днес познава поне едно дете, което страда от смущение в развитието.

Но ето какво всъщност ме озадачаваше. Въпреки факта, че всяко едно от тези смущения произхожда от мозъка, за повечето от тези смущения се поставя диагноза единствено на базата на наблюдаемо поведение. Но да се диагностицира мозъчно смущение, без всъщност да се гледа мозъкът, е аналогично на това да се лекува пациент със сърдечен проблем, въз основа на физическите му симптоми, без дори да се направи електрокардиограма или рентгенова снимка на гърдите, за да се види сърцето. Изглеждаше ми толкова интуитивно. За точна диагноза и лечение на мозъчно смущение би било необходимо да се гледа мозъкът пряко. Разглеждането само на поведението може да пропусне жизненоважна част от пъзела и да осигури непълна, или дори подвеждаща картина за проблемите на детето. Да, въпреки целия напредък в медицинската технология, диагнозата на мозъчните смущения при едно на шест деца все още оставаше силно ограничена.

И тогава се натъкнах на един екип в Харвардския университет, който бе възприел една напреднала медицинска технология и най-сетне я прилагаше, вместо в изследването на мозъка, за диагностициране на мозъчни смущения при деца. Революционната им технология записва електроенцефалограмата, или електрическата активност на мозъка в реално време, което ни позволява да наблюдаваме мозъка, докато той изпълнява различни функции, а после да открива дори най-леката абнормалност в която и да било от тези функции - зрение, внимание, език, слух. Една програма, наречена "Картографиране на електрическата активност на мозъка" след това открива източника на тази абнормалност в мозъка. Друга програма, наречена "Картографиране на статистическата вероятност", след това изпълнява математически изчисления, за да се определи дали някоя от тези абнормалности е клинично значима, което ни позволява да осигурим много по-точна неврологична диагноза на симптомите на детето. И така, станах ръководител на неврофизиологията за клиничната част на този екип. Най-сетне можем да използваме тази технология, за да помагаме наистина на деца с мозъчни смущения. Радвам се да кажа, че сега съм в процес на въвеждане на тази технология тук, в Индия.

Бих искала да ви разкажа за едно дете, чиято история бе излъчена и в новините на Ей Би Си. Седемгодишният Джъстин Сенигар дойде в нашата клиника с диагноза много тежък аутизъм. Като много деца аутисти, умът му бе заключен вътре в тялото му. Имаше моменти, когато всъщност той се отнасяше за цели секунди. Лекарите казали на родителите му, че той никога няма да е в състояние да комуникира или взаимодейства социално, и вероятно никога няма да говори особено много.

Когато използвахме тази революционна технология за електроенцефалограма, за да разгледаме мозъка на Джъстин, резултатите бяха стряскащи. Оказа се, че Джъстин почти със сигурност не страда от аутизъм. Той страдаше от мозъчни пристъпи, които беше невъзможно да се видят с невъоръжено око, но всъщност причиняваха симптоми, имитиращи тези на аутизъм. След като на Джъстин бе даден медикамент против пристъпите, промяната в него беше изумителна. За период от 60 дни речникът му се разшири от две-три думи до 300 думи. Комуникацията и социалното му взаимодействие се подобриха така драматично, че той бе записан в редовно училище и дори стана супершампион по карате.

Проучването показва, че 50 процента от децата, почти 50 процента от децата, на които е поставена диагноза аутизъм, всъщност страдат от скрити мозъчни пристъпи. Това са лицата на децата, които съм тествала с истории точно като тази на Джъстин. Всички тези деца дойдоха в нашата клиника с диагноза аутизъм, недостиг на внимание, умствено изоставане, езикови проблеми. А нашите електроенцефалограми разкриха много специфични проблеми, скрити вътре в мозъците им, които не е имало начин да се открият чрез поведенческите им оценки. Тези електроенцефалограми ни позволиха да осигурим на тези деца много по-точна неврологична диагноза и много по-насочено лечение.

Твърде дълго вече деца със смущения в развитието са страдали от погрешно диагностициране, а истинските им проблеми са оставали неоткрити и оставени да се влошават. Твърде дълго тези деца и родителите им са страдали от неоправдано безсилие и отчаяние. Но сега сме в една нова ера на неврологията, в която най-сетне можем да разглеждаме пряко мозъчната функция в реално време без никакви рискове и странични ефекти, неагресивно и да откриваме истинския източник на толкова много увреждания при деца.

Ако бих могла да вдъхновя дори част от вас сред публиката днес да споделят този новаторски диагностичен подход с дори един родител, чието дете страда от смущение в развитието, тогава вероятно още една загадка в още един мозък ще бъде разрешена. Още един ум ще бъде отключен. И още едно дете, на което е била поставена погрешна диагноза, или дори не е било диагностицирано от системата, най-после ще осъзнае истинския си потенциал, докато все още има време мозъкът му да се възстанови. И всичко това, просто като се наблюдават мозъчните вълни на детето.

Благодаря.

(Аплодисменти)