Адам Савидж и неговите мании

Преди около четири години сп."New Yorker" публикува статия за намерено находище на кости от додо в ров на остров Мавриций. Остров Мавриций е малък остров до източния бряг на о. Мадагаскар в Индийския Океан и е мястото, където птицата Додо била открита и изчезнала в рамките на около 150 години. Всички бяха много въодушевени от археологическата находка, защото може би най-после щеше да е възможно да се сглоби цял скелет на додо.

Разбирате ли, музеите по цял свят имат скелети от додо в колекцията си, но дори самият Музей за естествена история на о. Мавриций няма скелет, който да е направен от костите на една-единствена птица додо. Е, не е точно така. Всъщност факт е, че Британският Музей имал завършен образец на додо в колекцията си до XVIII век - то било мумифицирано с кожата и всичко останало, но в пристъп на стремеж за пестене на място всъщност отсекли главата и краката и изгорили останалото в огън на открито. Ако погледнете техния уеб сайт днес, там описват тези образци, като казват, че останалото било изгубено при пожар.

Не съвсем цялата истина. Както и да е. Тази снимка беше заглавна в статията, а аз съм един от хората, според които е страхотно, че Тина Браун донесе тази снимка в сп."New Yorker", защото тази снимка напълно преобърна моя свят. Бях обсебен от този обект - не само от самата красива фотография, цветовете, дълбочината на светлосенките и видимите детайли, жицата, която виждате там, на клюна, използвана от препаратора, за да сглоби скелета, тук има цяла история. И си помислих, няма ли да бъде прекрасно, ако имам свой собствен собствен скелет от додо ? (Смях)

И така... на този етап искам да изтъкна, че съм прекарал живота си, обсебен от обекти и историите, които разказват те, а това е най-новата от тях. Така започнах да търся... да видя дали някой продава комплект, някакъв модел, който бих могъл да взема и открих много справочни материали, много прекрасни снимки, но нямах късмет: никакъв додо скелет за мен. Само че вредата беше сторена. Запазих няколкостотин снимки на скелети от додо в папката си "Творчески Проекти"... тя е хранилище за мозъка ми, всичко, което би могло да ме заинтересува. Винаги, щом имах интернет връзка, потичаше река от информация, всичко от красиви пръстени до снимки от пилотски кабини. Ключът, който Маркиз дьо Лафайет изпратил на Джордж Вашингтон в чест на щурма на Бастилията. Руски ключ за изстрелване на ядрено оръжие. Отгоре е снимката на онзи, който намерих в eBay, този отдолу си направих сам, защото не можех да си позволя този от eBay. Костюми на войници от Междузвездни Войни. Карти на Средната земя, този съм го рисувал саморъчно. Това е папката със скелети на додо. Тази папка съдържа 17,000 снимки... над 20 гигабайта информация... и нараства постоянно. И един ден след някоя и друга седмица, или може би година по-късно, бях с децата си в един магазин за художници, купувах едни инструменти за глина... щяхме да си правим занаятчийски ден. Купих "Super Sculpeys", малко арматурна жица, разни материали. Погледнах към този "Скълпи" и си помислих, че може би, да, може би бих могъл да си направя свой череп от додо.

В този момент трябва да изтъкна... не съм скулптор. Аз съм закоравял моделиер. Давате ми чертеж, давате ми реквизит за копиране, давате ми кран, скеле, части от "Междузвездни Войни"... особено части от "Междузвездни войни"... Мога да го правя по цял ден. Точно така си изкарвам прехраната вече 15 години. Но ако ми дадете нещо такова... приятелят ми Майк Мърнейн го извая; това е макет за "Междузвездни войни", Епизод две... не е мое, аз... други хора го правят - дракони, меки неща.

Но се чувствам, все едно съм гледал достатъчно снимки на черепи от додо, за да мога да разбера топологията и вероятно да го пресъздам... Имам предвид, че не може да е чак толкова трудно. И така, потърсих най-добрите снимки, които можах да намеря, грабех всички справочни материали и открих тази прекрасна справка. Някой го продава това в eBay; беше женска... явно женска ръка, да се надяваме, женска ръка. Като предположих, че е приблизително с размера на ръката на жена ми, направих измервания на палеца й и увеличих мащаба до размера на черепа. Увеличих го до точния размер и започнах с негова помощ, наред с всички други справочни материали, които имах, като сравнявах с него като справка за размер, за да разбера точно колко голям трябва да бъде клюнът, точно колко дълъг, и така нататък, и така нататък.

И за няколко часа, в крайна сметка постигнах нещо, което всъщност беше доста като череп от додо. Нямах намерение да продължавам, аз... това е нещо като, нали знаете, супер разхвърляна стая може да се почисти само като прибираш нещата едно по едно; не може да се мисли целокупно. Мислех си за скелета на додо; просто забелязах, че след като завърших този череп, арматурната жица, която бях използвал за прикрепването му, стърчеше навън от гърба, точно където би трябвало да е гръбнакът. Едно от другите неща, които са ме интересували и обсебвали през годините, са гръбнаци и скелети, събрал съм няколкостотин. Действително разбирах механиката на гръбнаците достатъчно, за да започна да ги имитирам. И така, част по част, прешлен по прешлен, го изграждах надолу. И всъщност в крайна сметка се получи доста добър череп, умерено добри прешлени и половин таз.

И отново продължавах нататък, като търсех още справки, всяка справка, която можех да открия - скици, прекрасни снимки. Този човек... обичам го! Сложил кост от крак на додо в скенер... с линия. Това е типът точност, от която имах нужда и аз просто - всяка последна... копирах всяка последна кост и я вкарах вътре. И след около... бих казал, към шест седмици, приключих, боядисах и монтирах моя собствен скелет от додо. Виждате, че дори му направих музеен етикет, включващ кратка история на додо. От "TAP Plastics" ми направиха... макар и да не съм я снимал... музейна витрина. Нямам място за това в къщата си, но трябваше да завърша започнатото.

Това всъщност представляваше огромна промяна за мен. Отново, както казах, в живота ми е ставало дума за това да съм очарован от обекти и историите, които те разказват, също така да ги правя сам за себе си, да ги придобивам, да ги ценя и да задълбавам в тях. А в тази папка, "Творчески Проекти" има тонове проекти, по които работя в момента, проекти, по които вече съм работил, неща, по които може да работя някой ден, и неща, които може би просто искам да открия, да купя, да имам и-... да гледам и да докосвам. Но сега имаше една нова потенциална категория неща, които бих могъл да вая - беше различно, че аз -- както знаете имам собствен R2D2, но това е... честно казано, във връзка със скулпторирането, за мен това е лесно.

И така, върнах се, прегледах папката си "Творчески проекти" и се натъкнах на Малтийския Сокол. Сега ми е смешно: да се влюбя в обект от романа на Дашиъл Хамет, защото, ако е вярно, че светът се дели на два типа хора - Чандлър хора и Хамет хора, аз съм абсолютен Чандлър. Но в този случай не става дума за... не става дума за автора, не става дума за книгата, филма или историята, а за обекта в и относно самия себе си. А в този случай обектът е... играе за множество... множество обекти.

На първо място, ето го обекта в света. Това е "Книпхаузенският ястреб". Церемониален съд за наливане, изработен около 1700 г. за шведския двор и е много вероятно да е обект, от който Хамет е почерпил вдъхновение за "Малтийския сокол". После - ето я измислената птица, онази, която Хамет създал за книгата. Но извън думите, тя е моторът, който движи сюжета на тази книга, както и филма, в който е създаден друг обект: реквизит, който трябва да представлява онова, което Хамет създал от думи, вдъхновен от Книпхаузерския ястреб, и това представлява сокола във филма. А после има четвърто ниво, което е един цял нов обект в света: реквизитът, направен за филма, изобразяващ нещото, става сама по себе си цяло друго нещо, цял нов обект на желание.

И така, беше време за известни проучвания. Всъщност бях правил някои проучвания няколко години по-рано... затова я имаше папката. Бях купил копие, наистина лошо копие на Малтийския сокол от eBay, и бях изтеглил достатъчно снимки всъщност, за да имам някои разумни справочни материали. Но открих, при следващите проучвания с желание за наистина точни справки, че птицата... една от оригиналните водещи птици била продадена в "Кристис" през 1994 г., затова се свързах с един книжар-антиквар, който имаше оригиналния каталог на "Кристис", а в него открих тази великолепна снимка, която включваше справка за размер. Успях да сканирам снимката, да я увелича точно до пълен размер.

Открих и други справки. Ави [Ара] Чекмаян, редактор от сп."New Jersey", всъщност открил този изработен от смола Малтийски сокол на бит-пазар през 1991 г., макар че му трябвали пет години, за да удостовери автентичността на тази птица пред търговските агенти, защото около нея имало много противоречия. Бил направен от смола - необичаен материал за филмов реквизит по времето, когато е правен филмът. Странно, че е било нужно известно време за доказване на автентичността му, защото го виждам в сравнение с това нещо и мога да ви кажа - истински е, съвсем истински, направен е по съвсем същия калъп като този. При този, тъй като търгът всъщност бил толкова противоречив, "Profiles in History", къщата за търгове, която го продала... мисля, през 1995г. за около 100 000 долара... те всъщност включили... виждате тук, отдолу... не само фронтален изглед, но също и изглед отстрани, отзад и от другата страна.

Така че сега имах цялата нужна топология, за да копирам Малтийския сокол. А как го правят, как се започва нещо такова? Наистина не знам. Това, което направих отново, както с черепа на додо - увеличих целия си справочен материал до пълен размер, а после започнах да изрязвам негативите и да използвам тези макети като справки за формата. Взех "Sculpey", изградих голям блок от него и го минавах, докато получих правилните профили. А после бавно, перо по перо, детайл по детайл изработвах и постигах... работих пред телевизора, и "Super Sculpey", ето ме, седя до жена си... това е единствената снимка, която съм правил през целия процес. Докато продължавах, постигнах много разумно факсимиле на Малтийския сокол. Но, отново, не съм скулптор,

така че не знам много от номерата - например не знам как моят приятел Майк постига прекрасни, лъскави повърхности със "Скълпи"; аз, разбира се, не успях да го постигна. И така, отидох в ателието си, направих калъп и го отлях от смола, защото при смолата можех да изгладя абсолютно повърхността. Има много начини да запълваш и да получаваш хубава, гладка повърхност. Аз предпочитам около 70 пласта от това... матово черен лак за коли. Пръскам го отгоре в продължение на три-четири дни, той капе на поразия, но ми дава много, много хубава повърхност за фино полиране и мога да докарам стъклена гладкост. О, полиране със стоманена тел три-нула. Прекрасното в това да се стигне до този етап беше, понеже във филма, когато най-сетне изваждат птицата накрая и я слагат на масата, всъщност я завъртат. Така че всъщност успях да снимам екрана и кадъра, за да съм сигурен. Следвам всички дреболии в това нещо и се уверявам, докато държа светлината в същото положение, че получавам същия тип отражение върху него... до такова ниво на подробности стигам. В крайна сметка се получи това: моят Малтийски сокол. И е прекрасен. Мога да твърдя авторитетно на този етап, когато го завърших, че от всички съществуващи копия... а има няколко... това е досега най-точното представяне на оригиналния Малтийски сокол, извайвано от някого. А оригиналният, трябва да ви кажа,

е скулптиран от Фред Секстън. Ето къде... става странно. Фред Секстън бил приятел на този човек, Джордж Ходел. Ужасяващ тип... смятан от мнозина за убиеца на Черната Далия. А Джеймс Елрой смята, че Фред Секстън, скулпторът на Малтийския сокол, убил майката на Джеймс Елрой. Има и нещо още по-странно. През 1974-та, по време на продукцията странно комедийно продължение на "Малтийския сокол", наречено "Черната птица", с участието на Джордж Сегал, от Областния музей за изкуство на Лос Анжелис бил откраднат един хоросанен оригинал на Малтийския сокол... мисля, един от оригиналните шест хоросана, направени за филма. Много хора решили, че това е рекламен трик за филма. "Джон'с Грил", който всъщност се вижда за кратко в "Малтийският сокол", е все още съществуващ ресторант в Сан Франциско, сред чиито редовни клиенти бил Илайша Кук, играл Уилмър Кук във филма, който им дал един от оригиналните хоросани на Малтийския сокол. Държали го в шкафа си около 15 години, докато бил откраднат през януари 2007 г. Изглежда, обектът на желание става такъв, само ако изчезва многократно.

И така, имах този сокол, и той беше прекрасен. Изглеждаше наистина страхотно, той... светлината му действаше наистина добре, беше по-добър от всичко, което бих могъл да постигна или придобия на света. Но имаше един проблем. Проблемът беше следният: исках целостта на обекта, исках теглото зад обекта. Това нещо беше направено от смола и беше твърде леко. Постоянно влизам в една група онлайн. Това е група от маниаци по реквизита като мен, наречена Форум за копия на реквизит - това са хора, които търгуват, правят и пътуват в информацията за филмов реквизит. Оказа се, че едно от момчетата там, мой приятел, с който всъщност никога не сме се срещали, сприятелихме се чрез някои реквизитни сделки, той е управител на местна леярна. Той взе модела за моя Сокол, изля го в бронз за мен чрез восъчен калъп и това е бронзът, който получих. А това, след известно ецване с киселина, е окончателният.

И това нещо... е дълбоко, дълбоко удовлетворително за мен. Ето, ще... ще го поставя там, по-късно довечера и можете... Искам да го вдигнете и да го опипате. Искате да знаете... доколко съм обсебен. Този проект е само за мен, и все пак стигнах толкова далеч, че купих в eBay един китайски вестник от 1941 г., базиран в Сан Франциско, за да може птицата да бъде подобаващо увита... както е във филма. (Смях) Да, знам! (Смях) (Аплодисменти) Там виждате, че тежи 27 паунда и половина. Това е половината от теглото на кучето ми, Хъксли.

Но има един проблем. Това е най-скорошният напредък от соколи. Онова най-вляво е боклук - копие, което купих от eBay. Това е моят донякъде съсипан сокол от "Скълпи", защото трябваше да си го взема обратно от калъпа. Ето я първата ми отливка, основният ми калъп и бронзът ми. Има нещо, което се случва, когато отливаш нещо в калъп, а именно, че всеки път, щом го хвърлиш в силикон и го отлееш в смола, губиш малко от обема, губиш малко размер. И когато вдигнах бронзовия до онзи от "Скълпи", той се оказа по-нисък с три четвърти инч. Ами да, не, наистина, беше като - аах... защо не се сетих за това? Защо не започнах да го правя по-голям? И какво да правя? Решавам, че имам два варианта. Първо, мога да насоча проклет лазер към него, което вече съм правил, да приложа триизмерен скенер... ето триизмерен скенер на този сокол. Открих точната степен на смаляване, която съм постигнал, като съм преминал от восъчен калъп към бронзов калъп, и увеличих това достатъчно, за да му направя триизмерен литографски модел, който ще полирам, после ще изпратя на майстора на калъпи и тогава ще го излея от бронз. Или пък...

има няколко притежатели на оригинали и се опитвам да се свържа с тях с надеждата, че ще ми позволят да прекарам няколко минути в присъствието на една от истинските птици, може би да направя снимка или дори да измъкна ръчния лазерен скенер, който случайно имам, събира се в кутия от корнфлейкс и може би бих могъл, без дори да докосвам птицата, кълна се, да получа съвършено триизмерно изображение от скенер. И дори съм съгласен да подпиша документ, че никога няма да го предоставя на никой друг, ще е само за мен, в моя кабинет, обещавам. Ще представя такъв, ако го искат. И тогава, може би тогава ще стигна до края на това упражнение. Но наистина, ако всички ще сме честни със самите себе си, трябва да призная, че постижението в края на упражнението никога не е било първоначалният смисъл на упражнението, нали? Благодаря.