Адам Остроу: След последното обновяване на статуса ви

До края на тази година, ще има почти един милиард души на тази планета, които активно използват сайтове за социално общуване. Единственото нещо, което е общо между всички тях е, че те ще умрат. Макар че това може да е малко мрачна мисъл, мисля, че има някои наистина дълбоки последствия, които си струва да бъдат проучени.

Нещото, което за първи път ме накара да се замисля над това, беше блог пост, написан в началото на тази година от Дерек К. Милър, който беше журналист, пишещ за науката и технологиите, който почина от рак. И това, което Милър направил, било да накара семейството и приятелите му да напишат статия, която излязла скоро, след като той умрял. Ето какво написал като начало. Той написал: "И така, аз съм мъртъв и това е последната ми публикация в моя блог. Предварително, аз помолих, след като тялото ми най-накрая спре да работи заради наказанията от рака, после моето семейство и приятели да публикуват това подготвено съобщение, което написах -- първата част на процеса от превръщане на това от активна уебстраница към архив."

Сега, докато като журналист, архивът на Милър може да е бил по-добре написан и по-внимателно представен, отколкото повечето други, факт е, че всички ние днес създаваме архив, който е нещо съвсем различно от всичко, което е било създадено от всяко предишно поколение.

Да разгледаме няколко статистики за момент. В момента 48 часа видео се качват в YouTube всяка една минута. 200 милиона Туитър поста са публикуват всеки ден. И средностатистическият потребител на Facebook създава 90 единици със съдържание всеки месец. И така, когато се замислите за вашите родители или баби и дядовци, в най-добрия случай те може да са създали няколко снимки или домашни видеоклипове, или дневник, който живее някъде в някаква кутия. Но днес, всички ние създаваме този невероятно богат дигитален архив, който ще живее в облака за неопределено време, години след като сме си отишли. И мисля, че това ще създаде някои невероятно интригуващи възможности за технолозите.

Сега, да поясна, аз съм журналист и не съм технолог, и това, което бих искал да направя накратко е да обрисувам картина за това, как ще изглеждат настоящето и бъдещето. Вече виждаме някои услуги, които са направени да ни позволят да решим какво да стане с нашите онлайн профили и акаунти в социалните сайтове след като умрем. Един от тях всъщност, достатъчно уместно, ме откри, когато купувах храна за вкъщи от ресторант в Ню Йорк от foursquare.com .

(Запис) Адам Остроу: Ало. Смъртта: Адам? АО: Да. Смъртта: Смъртта може да те хване навсякъде, по всяко време, дори и в магазин за органични храни. АО: Кой се обажда? Смъртта: Отиди на ifidie.net (акоумра.нет) преди да стане твърде късно.

(Смях)

Адам Остроу: Малко зловещо, нали? Това, което тази услуга прави, просто казано, е да ви позволи да създадете съобщение или видео, което може да бъде публикувано във Facebook, след като умрете. Друга услуга в момента се нарича 1000 Спомени. И това, което ви позволява да направите, е да създадете онлайн трибют към любимите си хора, пълен със снимки и видеоклипове, и истории, които могат да бъдат публикувани, след като умрете. Но това, което предстои, мисля, е далеч по-интересно.

Мнозина от вас вероятно са запознати с Деб Рой, който през март показа, как е бил в състояние да анализира повече от 90 000 часа домашно видео. Мисля, че докато способността на машините да разбират човешки език и да обработват огромен обем от данни продължава да се подобрява, че ще стане възможно да се анализира съдържанието, съответстващо на цял живот -- туитове, снимки, видео, блог публикации -- които произвеждаме в такива масови количества. И мисля, че докато това се случва, че ще стане възможно за нашите дигитални персони да продължат да взаимодействат в реалния свят, дълго след като сме си отишли, благодарение на необятното количество съдържание, което създаваме и способността на технологиите да извлекат смисъла от всичко това.

Вече започваме да виждаме някои експерименти в това отношение. Услуга, наречена "Моят следващ туит", анализира цялата ви информация от Туитър, всичко, което сте написали в Туитър, за да направи предвиждания за това, което можете да кажете след това. Ами точно сега, както можете да видите, резултатите могат да бъдат до известна степен комични. Можете да си представите как може да изглежда нещо подобно след 5, 10 или 20 години, с подобряването на нашите технически възможности. Ако отидем стъпка по-напред, медийната лаборатория в Масачузетския технологичен институт работи над роботи, които могат да общуват като хора. Но какво би станало, ако тези роботи са в състояние да взаимодействат базирано на уникалните характеристики на определено лице, въз основата на стотици хиляди частици от съдържание, които човек произвежда през живота си?

И накрая, помислете си за тази прочута сцена от изборната нощ през 2008 година в Съединените щати, където CNN излъчи холограма на живо с хип хоп артиста will.i.am в тяхното студио, за интервю с Андерсън Купър. Какво ще стане, ако бяхме в състояние да използваме същия вид технология, за да излъчим образ на нашите близки в нашите всекидневни -- взаимодействайки си по оживен начин, въз основа на цялото съдържание, което са създали, докато са били живи. Мисля, че това ще стане напълно възможно, докато количеството на данните, които използваме и способността на технологиите да го разберат се увеличават експоненциално. Сега в заключение, мисля, че онова, над което всички ние трябва да се замислим е дали искаме това да стане нашата реалност -- и ако е така, какво означава това за дефиницията на живота и всичко, което идва след него. Благодаря ви много.

(Ръкопляскане)