Адам Гарон: По-здрави мъже, мустак по мустак

Мисля, че красивата Малин Акерман го каза идеално. Всеки човек заслужава възможността да има малко лукс.

Дами и господа, и което е по-важно, Мо Брос и Мо Систас - (Смях) - през следващите 17 минути ще споделя с вас пътешествието, което направих през ноември и как, по време на това пътешествие, предефинирахме благотворителността, предефинирахме начина, по който изследователите на рак на простатата работят заедно по целия свят и се надявам, че чрез този процес, ще ви вдъхновя да създадете нещо значимо в живота си, нещо значимо, което ще продължи и ще направи света по-добро място.

Най-често срещаният въпрос, който ми задават и ще отговоря на него сега, така че няма да го правя по време на партито тази вечер, е как това възникна? Как започна "Мовембър"? Обикновено, благотворителността започва с причина и някой, който е пряко засегнат от нея. След това създават събитие и след това фондация, която да я подкрепя. Така възниква благотворителността. Не беше така с "Мовембър". "Мовембър" започна по много традиционен австралийски начин. Беше неделя следобед. Бях излязъл с брат си и приятелката ми да пием бира и наблюдавах хората, изпихме няколко бири и разговора се прехвърли на модата през 70-те години - (Смях) - и как всичко се връща в стила. След още няколко бири казах: "Трябва да има нещо, което не се е върнало." (Смях) След още една бира казах, че нещо се е случило с мустаците. Защо тяхната мода не се завърна? (Смях) Пихме още много бира и денят свърши с предизвикателството да върна модата на мустаците. (Смях)

В Австралия "мо" е съкращение на мустаци и преименувахме месец ноември в "Мовембър" и създадохме някои основни правила, които съществуват и днес. Те са: започнете месеца гладко избръснати, пуснете си мустаци, не брада, не козя брадичка, а мустаци - за 30-те дни на ноември и след това се уговаряме, че ще се съберем в края на месеца, ще имаме парти, темата на което са мустаците и награда за най-хубавите и разбира се, за най-лошите мустаци. (Смях)

Повярвайте ми, когато си пускате мустаци, през 2003 г. това бяха 30 души от нас, и това беше преди ироничното движение на битническите мустаци - (Смях) - което създаде много противоречия. (Смях) Шефът ми не ми позволяваше да видя клиентите. Приятелката ми по това време, която вече не ми е приятелка - (Смях) - ги мразеше. Родителите отдалечаваха децата от нас. (Смях) Но в края на месеца се събрахме и отпразнувахме пътешествието ни, а то беше реално пътешествие. Много се забавлявахме и през 2004 г. казах на момчетата: "Това беше такова забавление. Трябва да го легитимираме и ще можем да пътуваме година след година." (Смях)

Започнахме да мислим за това и бяхме вдъхновени от жените около нас и всичко, което те правеха за рак на гърдата. Помислихме си, знаете ли какво, че нищо не е направено за здравето на мъжете. Защо? Защо не съчетаем пускането на мустаци като направим нещо за здравето на мъжете. Започнах да изследвам темата и открих, че ракът на простатата е еквивалента при мъжете на рак на гърдата. по броя на мъжете, които умират от него и са с диагноза рак на простатата.

Но нямаше нищо написано за това и се оженихме, като си пускахме мустаци за борба с рак на простатата, а след това създадохме лозунга си, който е: "Променяне на лицето за здравето на мъжа." Това красноречиво описва предизвикателството, като променя външността ви за 30 дни и резултата, който се опитваме да постигнем: мъжете да се занимават със здравето си, да знаят повече за опасностите за здравето, с които се сблъскват.

С този модел, позвъних на управителния директор на фондацията за борба с рака на простатата. Казах му: Имам най-страхотната идея, която ще преобразува организацията ти." (Смях) Не исках да му кажа идеята по телефона и го убедих да се срещне с мен на кафе в Мелбърн през 2004 г. Седнахме и му разказах за идеята ми да събере мъжете, които си пускат мустаци в Австралия, и те да разберат за тази кауза и да събират средства за организацията му. Имах нужда от партньорство, за да направя това легитимно. Казах: Ще се съберем накрая, ще имаме парти на тема мустаци, ще има DJ-ве, ще празнуваме и ще променим здравето на мъжете." Той ме погледна, изсмя се и каза: "Адам, това е идея за роман, но ние сме ултраконсервативна организация. Не мога да имам нищо общо с вас." (Смях) Този ден платих за кафето - (Смях) - и когато се разделяхме и си стиснахме ръцете, той каза: "Слушай, ако получиш пари от това, с радост ще ги вземем." (Смях)

Урокът ми през тази година беше да настоявам. Настоявахме и станахме 450 души, които си пускат мустаци, събрахме 54 000 долара, дадохме всичко на фондацията за борба с рак на простатата в Австралия, което беше най-голямото дарение по това време, което са получили.

От този ден, животът ми стана свързан с мустаците. Всеки ден - всяка сутрин, когато се събуждах, животът ми беше свързан с мустаците. (Смях) Фермер на мустаци съм. (Смях) Сезонът ми е ноември. (Аплодисменти) (Аплодисметни)

През 2005 г., кампанията беше по-печеливша, беше по-успешна в Австралия, а след това в Нова Зеландия, а през 2006 г. дойдохме до централна точка. Това поглъщаше толкова много от времето ни в уикендите, че помислихме, че или не трябва да се занимаваме с това, или трябва да спонсорираме "Мовембър", да мога да прекъсна работата си, да прекарвам повече време в организацията и да я докарам до следващото ниво.

Наистина е интересно, когато се опитвате и намирате начин да съберете пари за организация, в която хората си пускат мустаци. (Смях) Нека да ви кажа, че няма много хора, които инвестират в това, дори фондацията за борба с рак на простатата, за която събрахме около 1.2 милиона долара на този етап. Бяхме настойчиви и "Фостърс Брюуинг" дойде на партито и стана първият ни спонсор, което беше достатъчно, за да напусна работа, станах консултант. Що се отнася до "Мовембър", управлявахме всички пари от "Фостърс", управлявахме всички пари, които имах и останахме без пари, убедихме всичките ни доставчици - творчески агенции, агенции за създаване на уеб страници, хостинг компании, какви ли още не - да забавят фактурите си до декември. На този етап имахме около 600 000 долара дългове. Ако "Мовембър" не се беше случило, ние, четиримата основатели щяхме да банкрутираме, щяхме да бъдем бездомни, да стоим на улицата с мустаци. (Смях) Но мислихме, че ако това е най-лошото нещо, което може да се случи, какво от това. Ще се забавляваме, докато го правим и това ни научи на значението да поемаме рискове и разумни рискове.

През първата половина на 2007 г., се случи нещо интересно. Мо Брос от Канада, от САЩ и от Великобритания ни писаха по е-поща и казваха: "Хей, няма нищо, което може да се направи за рак на простатата. Създайте кампания в тези държави." Помислихме си, защо не? Нека го направим. Позвъних на изпълнителният директор на фондацията за борба с рак на простатата и му казах: "Имам най-страхотната концепция." (Смях) "Тя ще преобразува организацията Ви. Не искам да ви кажа за това сега, но ще се срещнете ли с мен, ако дойда със самолет до Торонто?" Отидох там, срещнахме се във "Фронт стрийт иист" и седнахме в бордната зала и казах: "Ето какво мисля как да съберем хората, които си пускат мустаци в Канада, които рекламират организацията Ви и събират средства за нея". Той ме погледна, изсмя се и каза: "Адам, звучи като страхотна идея, но ние сме ултраконсервативна организация". (Смях) Бях чувал това и преди. Но той каза: "Ще ви партнираме, но няма да инвестираме в това. Трябва да измислите начин, да пренесете тази кампания тук и тя да заработи".

Взехме известна сума от парите, които бяхме събрали в Австралия, за да пренесем кампанията в тази страна, в САЩ и във Великобритания и го направихме, защото знаехме, че ако това успее, ще можем да съберем много повече пари, отколкото само в Австралия. С тези пари се спонсорира изследване и това изследване ще доведе до излекуване на рака на простатата. Не става дума, че ще спонсорираме лечението му само в Австралия или в Канада, става дума,че ще спонсорираме лечението му.

През 2007 г., пренесохме кампанията тук и това беше първият етап на кампанията. Не беше толкова успешна, колкото си мислехме, че ще бъде. Бяхме много горди с успеха си в Австралия и Нова Зеландия на този етап. Тази година ни научи за важността да бъдем търпеливи и да разберем какъв е местния пазар, преди да си поставим смели цели.

Но съм доволен да кажа, че през 2010 г. "Мовембър" стана глобално движение. Канада беше свързана по пощата в кампания номер едно за набиране на средства в света. През миналата година в света имаше 450 000 Мо Брос и заедно събрахме 77 милиона долара. (Аплодисменти) Това прави "Мовембър" най-големия спонсор на изследвания на рак на простатата и за поддържащи програми в света. Това е удивително постижение, когато знаете, че си пускаме мустаци. (Смях)

Предефинирахме благотворителността. Панделката ни е панделка от косми. (Смях) Посланиците ни са Мо Брос и Мо Систас и мисля, че това е основата на успеха ни. Предаваме бранда и кампанията си на тези хора. Оставяме ги да ги възприемат и да ги интерпретират по свой начин.

Сега живея в Лос Анджелис, защото фондацията за борба с рак на простатата в САЩ се намира там и медиите винаги ме питат, защо това движение е движение от знаменитости, "Кои са посланиците ви от знаменитости?" Казвам им: "Миналата година бяхме щастливи да имаме 450 000 посланици - знаменитости". Продължават: "Какво искате да кажете?" Всеки един, всеки Мо Бро и Мо Систа, който участва в "Мовембър", е наш посланик - знаменитост, това е толкова важно и основно за успеха ни.

Искам да споделя с вас, един от най-вълнуващите моменти в "Мовембър" за мен, който се случи тук в Торонто през миналата година, в края на кампанията. Бях излязъл с групата. Беше в края на "Мовембър". Имахме страхотна кампания и да бъда честен, пихме голямо количество бира тази вечер, но казах: "Знаете ли, мисля, че имаме още една консерва". (Смях) Влязохме в едно такси, а това е водачът на таксито ни, седях на задната седалка, той се обърна и ми каза: "Къде отивате?" Казах: "Почакай, това са страхотни мустаци". (Смях) Той каза: "Правя го заради "Мовембър"". Казах: "Също и аз". Казах: "Разкажи ми историята си за "Мовембър"". Той продължи: "Слушай, знам, че това е за здравето на мъжете, знам, че е за рак на простатата, но е и за рак на гърдата". Казах: "Добре, това е интересно". Той продължи: "През миналата година майка ми почина от рак на гърдата в Шри Ланка, защото не можахме да намерим правилно лечение", той каза: "Тези мустаци са приноса ми към майка ми". Всички в таксито се закашляхме и не му казах кой съм, защото мисля, че беше неуместно, стиснах ръката му и казах: Благодаря ти много. Майка ти щеше да бъде толкова горда". От този момент осъзнах, че "Мовембър" е много повече от мустаци и забава. Всеки трябва да дойде до това убеждение, като го възприема по свой начин и това е нещо важно в живота му.

В "Мовебмър" разглеждаме три програми и имаме добър резултат: осъзнаване и образоване, програми за подкрепа на оживелите и изследвания. Винаги разглеждаме колко пари сме събрали, защото това е много важно, но за мен осъзнаването и образоването са по-важни отколкото събраните пари, защото знам, че това променя хората и спестяванията продължават, което е може би най-добре илюстрирано от млад мъж, когото срещнах на юг-югозапад в Остин, Тексас, в началото на годината. Той дойде при мен и каза: "Благодаря ти, че основа "Мовебрър"". Казах: "Благодаря ти, че участваш в "Мовембър"". Погледнах го и казах: "Сигурен съм, че не можеш да си пуснеш мустаци". (Смях) Казах: "Каква е историята ти за "Мовембър"?" Той каза: "Пуснах си най-лошите мустаци". (Смях) "Но когато се върнах в къщи за Деня на благодарността, разговорът на масата стана за това, какво, по дяволите, правя". (Смях) "Говорихме - говорих за "Мовембър" и след това баща ми дойде при мен и на 26 години, за пръв път разговарях с баща ми лице в лице за здравето на мъжете. Разговарях с баща ми за рак на простатата и научих, че дядо ми е имал рак на простатата, можах да кажа на баща ми, че той има двойна вероятност да има тази болест, той не знаеше това и не беше ходил на скенер". Този човек се прегледа на скенер за рак на простатата.

Тези разговори, ангажирането на хората на каквато и да е възраст е важно и според мен много по-важно, от средствата, които събираме.

Средствата, които събираме, изследванията и как предефинирахме изследванията. Сега събираме средства за фондации за борба с рак на простатата в 13 държави. Спонсорираме стотици, ако не хиляди институции и изследователи по света и когато наскоро разгледахме това, осъзнахме, че няма сътрудничество в институциите, национално или глобално и това не е само при изследвания на рак на простатата. Това са изследвания на рак по света. Казахме" "Добре, предефинирахме благотворителността. Трябва да предефинираме начина, по който тези хора работят. Как правим това? Създадохме план за глобално действие, взимаме 10 процента от събраните пари във всяка държава, влагаме ги в глобален фонд, привличаме най-добрите учени по рак на простатата в света да управляват този фонд, те се събират всяка година, идентифицират приоритет номер едно и това през миналата година имаше като резултат най-добрият тест на сканиране. Те идентифицираха това като приоритет и наеха 300 изследователи от целия свят, които изучават проблема, същия проблем. Спонсорираме ги с около пет или шест милиона долара, събираме ги заедно и това е уникално нещо в света на рака и знаем, че чрез това сътрудничество ще се ускорят резултатите. Как предефинирахме света на изследванията.

От пътешествието ми "Мовембър" знам, че с творческа идея, със страст, с настойчивост, с много търпение, четири съдружника, четири мустака, могат да въодушевят много хора и тази зала, която е пълна с хора, може да въодушеви град, и този град е Мелбърн, домът ми. Този град може да въодушеви щат и този щат може да въодушеви нация и повече от това, можете да създадете глобално движение, което променя здравето на мъжете.

Името ми е Адам Гарон и това е историята ми. Благодаря. (Аплодисменти)