Абигейл Уошбърн: Изграждайки американо-китайските отношения... чрез банджо

Ако ме бяхте хванали точно след колежа, в залите на сената на щата Вермонт, където се обучавах за лобист и ме бяхте попитали какво исках да правя с живота си, щях да ви отговоря, че току що съм изкарала Ханиу Шуйпън Каоши, китайският приравнителен изпит и заминавам да уча право в Пекин, и че ще подобрявам американо-китайските отношения чрез политически промени отгоре надолу и реформи в съдебната система. (Смях) (Аплодисменти) Имах план и не ми е минавало през ума, че ще има нещо общо с банджото.

Изобщо не предполагах какво огромно въздействие ще има върху мен една вечер, когато бях на купон и чух звук от касетофон в ъгъла на стаята. Беше Док Уотсън, пеещ и свирещ "Шейди Груув." ♫ Шейди Груув, моя малка любов ♫ ♫ Шейди Груув, скъпа моя ♫ ♫ Шейди Груув, моя малка любов ♫ ♫ На връщане към Харлан ♫ Мелодията беше толкова красива, звукът от гласа на Док и ромолящия звън на банджото. След като бях абсолютно и напълно обсебена от огромното богатство и история на китайската култура, за мен беше истинско облекчение да чуя нещо толкова чисто американско и наистина толкова прекрасно. Знаех, че трябва да взема банджо с мен в Китай.

Така че преди да замина да уча право в Китай си купих банджо, метнах го в малкия си червен камион и пропътувах през Апалачите, научих множество стари американски песни, и се озовах в Кентъки на конгреса на Международната Блуграс Музикална Асоциация. Една вечер седях в залата и няколко момичета се приближиха. И казаха: "Хей, искаш ли да посвириш с нас?" И аз казах: "Ами да." Така че си взех банджото и нервно изсвирих четири песни, които знаех, заедно с тях. Един шеф на звукозаписно студио се приближи и ме покани в Нешвил, Тенеси, да записвам.

(Смях)

Минаха осем години и мога да ви кажа, че не отидох в Китай да ставам адвокат. Всъщност отидох в Нешвил. И след няколко месеца пишех песни. Първата, която написах, беше на английски, а втората беше на китайски.

(Музика)

(Китайски)

Извън твоята врата светът чака. Вътре в сърцето ти един глас те зове. Четирите края на света гледат, така че пътувай, дъще, пътувай. Покажи им, момиче.

(Аплодисменти)

Минаха осем години от тази съдбовна нощ в Кентъки. Свирих в хиляди шоупрограми. Работих заедно с толкова много невероятни, вдъхновяващи музиканти по света. И виждам силата на музиката. Виждам силата на музиката да свързва култури. Виждам го когато застана на сцена на фестивал за блуграс музика в източна Вирджиния и погледна към морето от градински столове, и запея песен на китайски. (Китайски) И очите на всички се ококорват, като че ли ще изпаднат от лицата им. И всички гледат като: "Какви ги върши това момиче?" После идват при мен след шоуто и всички имат история. Идват и казват нещо от рода: "Нали знаеш, на леля ми, на сестра й, на гледачката на кучето, пилето й отишло в Китай и си осиновило момиченце." Казвам ви, всеки си има история. Просто е невероятно. Отивам в Китай и стоя на сцена в университет, и започвам да пея песен на китайски, и всички запяват с мен и започват да викат екзалтирано на това момиче, с косата и инструмента, която пее тяхна музика.

И виждам, което е по-важно, силата на музиката да свързва сърцата. Както когато бях в провинция Съчуан и пеех на деца от преместени училища от зоната на бедствие от земетресението. И едно малко момиченце дойде при мен. (Китайски) "Голяма сестро Уон," Уошбърн, Уон, все същото. "Голяма сестро Уон, мога ли да ти изпея песен, която майка ми ми пееше преди да бъде погълната от земетресението?" Аз сядам, тя сяда в скута ми. Започва да пее своята песен. И топлината на тялото й, и сълзите, търкалящи се по розовите й бузки, и аз се разплаках. Светлината, която грееше от очите й, беше място, където бих стояла вечно.

В този момент, не бяхме нито нашето американско аз, нито нашето китайско аз, бяхме само смъртните, седящи заедно в светлината, която ни събираше. Бих искала да живея в тази светлина с вас и с всички. И знам, че американо-китайските отношения не се нуждаят от адвокат.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)