Аарон Коблин: Находчиво онагледяване на човечеството

И така, аз мисля, че данните могат, всъщност, да ни направят по-човечни. Ние събираме и създаваме всякакъв вид данни за нашия живот, което ни позволява да разкажем някои удивителни истории. Наскоро един умен теоритик туитна: "Културата на 19-ти век бе определена от романа, културата на 20-ти век бе определена от киното, а културата на 21-ви век ще бъде определена от интерфейса." Аз вярвам, че това ще се окаже истина. Животът ни е управляван от данни и представянето на тези данни е една възможност за нас да направим някои удивителни интерфейси, разказващи прекрасни истории. Ще ви покажа няколко от проектите, над които работя повече от две години и които отразяват нашия живот и нашите системи.

Това е един проект наречен "Ескадрилни форми". Това, което гледате е трафика на самолетните полети над Северна Америка за период от 24 часа. Както виждате, всичко започва да угасва, хората отиват да спят. Последвано от това, виждате на западното крайбрежие прекосяващи самолети, нощни полети към източното крайбрежие. Ще видите как хората се събуждат на източното крайбрежие, последвани от европейците, идващи в горния десен ъгъл. Всяко движение от изток на запад. Виждате, Сан Франциско и Лос Анжелис започват пътуването си надолу към Хавай, в долния ляв ъгъл.

Мисля, че е едно да се каже: "Има 140 000 самолета, наблюдавани от федералното правителство във всеки един момент," и е друго да се види тази система като отливи и приливи. Това е ускорена картина на точно същите данни, но аз я оцветих по типове, за да видите разнообразието от самолети в небето над нас. Започнах това, поставяйки данните в Google Maps, което позволява с приближаване да се видят отделни летища и моделите, случващи се там. Така тук може да видите в бяло полетите на малка височина и в синьо -- тези на голяма. Може да приближите и така да погледнете Атланта. Виждате, че това е важно експедиращо летище, където има всички видове дейности. Може да превключвате между височина за модел и производител. Вижте отново многообразието. Може да огледате наоколо и видите някои от другите летища и различните модели, които имат. Отиваме на източното крайбрежие. Виждате част от хаоса случващ се в Ню Йорк, с който ръководителите на въздушния трафик се налага да се занимават с всички тези близки едно до друго важни летища.

Отдалечавайки се обратно бързо виждаме отново САЩ -- Флорида е в долния десен ъгъл. Прекосявайки към западното крайбрежие, виждате Сан Франциско и Лос Анжелис... големи зони на слаб трафик над Невада и Аризона. А това сме ние долу в Л.А. и Лонг Бийч на дъното. Аз започнах да гледам също и към различни параметри, защото може да извадим от данните онези, които си пожелаем. Това е поглед към излитащи спрямо кацащи. Може да видите как във времето летищата се променят. Може да видите въздушните пътища, които започват да се развиват в дъното на екрана. И евентуално може да видите как летището фактически обръща посоките.

А това е един друг проект над който работих със Sensible Cities Lab в МИТ. Представлява онагледяване на международните комуникации. Показва как Ню Йорк общува с други градове по света. Ние го монтирахме като жив глобус в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк за изложбата "Нарисувай гъвкавия ум" и го подхранвахме с реални данни с 24 часово изоставане, така че бе възможно да се виждат сменящите се взаимоотношения и известна демографска информация, идваща през данните на АТ&Т и разкриваща себе си. Това е още един проект над който работих със Sensible Cities Lab и CurrentCity.org Той онагледява SMS-ите изпращани от Амстердам. Виждате дневните отливи и приливи на пусканите от хората от различни краища на града SMS-и, докато стигнем Новогодишната нощ, когато всеки казва "Честита Нова година!"

(Смях)

Така че това е един интерактивен инструмент, който може да местите наоколо за да виждате различни части от града. Това е поглед към друго събитие: т. нар. Ден на кралицата. Отново виждате тези дневни отливи и приливи на изпращани от хората от различни краища на града SMS-и. И след това ще видите как хората почват да се събират в центъра на града, за да отпразнуват настъпването, което се случва точно тук. След което виждате празнуващите на следващия ден. Може да спрете, да се върнете назад или прескочите напред и да видите различни фази.

А сега към нещо напълно различно. Някои от вас може би разпознават това. Това е механичната машина за игра на шах на Барон Волфганг фон Кемпелен. Удивителният робот, играещ извънредно добре шах, само дето изобщо не е робот. В действителност един мъж без крака седи в кутията и управлява машината. Тя вдъхнови една уеб услуга а Амазон, наречена "Механичен турчин" -- по названието на машината. Тя се основава на предпоставката, че има някои неща, които са лесни за хората, но трудни за компютрите. Та, те направиха тази уеб услуга, казвайки: "Всеки програмист може да напише софтуерен код и да се свърже с умовете на хиляди хора." Едното ми изперкало Аз помисли: "Това е удивително. Мога да стигна до умовете на хиляди хора." А другото каза: "Това е ужасно. Напълно откачено. Какво ще е това бъдеще на човечеството, където всички сме включени в някакъв киборг?" Е, може би бях малко краен, но какво означава да нямаме представа какво е това, върху което работим и просто си вършим нашата малка част от работата?

Така създадох този инструмент за рисуване. Помолих хората да нарисуват овца гледаща наляво. Казах им: "Ще ви платя по 2 цента за приноса." И започнах да събирам овце. Събрах много, бол от различни овце. Овче изобилие. Взех първите 10 000 овце, които получих и ги сложих на уеб сайт наречен TheSheepMarket.com, където можете да си купите колекции от по 20 овце. Не може да си вземете отделна овца, а единична плочка, блок от марки, като стока. Съпоставена с тази мрежа, вие виждате, чрез преглед на всяко сътворяване, човечността зад този огромен механичен процес. Мисля, че има нещо наистина интересно, в това да гледаш как хората преминават през тази съзидателна работа -- нещо, което ние можем изцяло да отнесем към творческия процес на опитване да се направи нещо от нищо. Мисля, че бе наистина интересно да се съпостави човечността с тази разпростряла се мащабна мрежа. Удивително е какво направиха някои хора.

Ето малко статистика от проекта. Приблизителен темп на събиране: 11 овце на час, което би правило работна заплата от 69 цента на час. Имаше 662 отхвърлени овце, които не покриха критерия да приличат на овца и бяха изхвърлени от стадото. (Смях) Времето, изразходвано за нарисуване, варираше от 4 сек. до 46 мин. Това ви дава представа за различните видове мотивация и отдаване. Имаше 7599 души, които взеха участие в проекта, или по-точно уникални IP адреса -- сиреч около толкова участници. И само един от тези 7599 каза това: (Смях) От което бях доста изненадан. Аз очаквах хората да се питат "Защо нарисувах овца?" Мисля че това е доста основателен въпрос.

Много са причините, поради които се спрях на овце. Овцете бяха първите животни отглеждани с механично обработени вторични продукти, първите селективно развъждани за продуктивност, първото клонирано животно. Очевидно мислим за овцете, като за последователи. Има връзка и с "Малкият принц", където принцът иска от разказвача да му нарисува овца. Той рисува овца след овца. Но принцът се успокоява едва когато разказвачът му нарисува кутия. Иначе казано "Не става дума да направиш научно една овца. Става дума за нашата собствена интерпретация и правенето на нещо различно." На мен това ми харесва.

А това е клип от филма "Модерни времена" на Чарли Чаплин. В него Чарли Чаплин се занимава с някои от важните промени през Индустриалната революция. Вече няма занаятчии-обущари, а хора поставящи стъпала на хорските обувки. Цялата идея за отношението на човека към работата се промени много. Реших, че това е един интересен клип за разделяне на 16 части и подаване в "Механичния турчин" с инструмента за рисуване. Това по същество позволи... Което виждате отляво е оригиният кадър, а отдясно виждате същият интерпретиран от 16 човека, които нямат представа какво е това, което правят.

Това бе вдъхновението за проекта, по който работих с приятеля ми Такаши Кавашима. Решихме да използваме "Механичния турчин" по предназначението му, което е правене на пари. Взехме една стодоларова банкнота, разделихме я на 10 000 мънички парченца, и захранихме "Механичния турчин". Помолихме хората да начертаят това, което виждат. Тук нямаше критерий "да прилича на овца". Хората, ако нарисуваха фигурка с чертички или усмихнато лице, го правеха върху банкнотата. Това, което виждате, всъщност показва колко добре хората направиха това, което бяха помолени да направят. Ние взехме тези стодоларови банкноти и ги сложихме на сайт наречен TenThousandsCents.com, където може да разглеждате всички индивидуални участия. Можете също да изтъргувате истински стодоларови банкноти за фалшиви, правейки по този начин дарение за проекта "Стодоларов лаптоп", известен сега като "Лаптоп за всяко дете". Тук отново са показани всичките различни приноси. Виждате, че някои хора направиха красиви точкови изпълнения, като това на върха, изразходвайки дълго време за направата на реалистични версии. Други предпочетоха да рисуват фигури с чертички или усмихнати лица. Тук, отдясно в средата, виждате един е написал "$0.01!!! Наистина?" Това ли е всичко, което получавам?

(Смях)

И така, последният проект "Механичен турчин", за който ще ви разкажа се нарича "Велосипед за 2000". Това е едно сътрудничество с приятеля ми Даниел Маси. Може би разпознавате тези двамата. Това са Макс Матюс и Джон Кели от Лаборатории Бел през 60-те, където те направиха песента "Дейзи Бел" да бъде изпята за първи път в света от компютър. Може би я разпознавате от "Една одисея в космоса през 2001." Когато "умиращия" в края на филма ХАЛ започва да пее тази песен, като препратка към времето, когато започва очовечаването на компютрите. Ние синтезирахме отново тази песен. Ето как звучеше тя. Разбихме всички индивидуални ноти в пеенето, а така също фонемите в него.

Дейзи Бел: ♫ Дейзи, Дейзи... ♫

Взехме всички тези индивидуални парчета и захранихме с тях ново запитване към Турчина. Ако бяхте отишли на сайта, щяхте да видите, че той функционира така: Въвеждате кода си, после тествате микрофона. Ще ви бъде подаден прост звуков откъс. (Звуков откъс) След което трябва по най-добър начин да го пресъздадете с вашия глас. След прослушване и потвърждаване, можете да го пратите в "Механичния турчин" без нищо друго. Ето какво получихме обратно от първия комплект изпратени записи.

Запис: ♫ Дейзи, Дейзи, ♫ ♫ отговори ми, ♫ ♫ аз съм полудял ♫ ♫ от любов по теб. ♫ ♫ Това няма да е стилен брак. ♫ ♫ Не мога да си позволя превоз. ♫ ♫ Но ти ще изглеждаш сладка върху седалката ♫ ♫ на велосипед за двама. ♫

На Джеймс Суровейки принадлежи мисълта за мъдростта на тълпите, според която една група хора е по-умна от всяка отделна личност. Искахме да видим до колко това е вярно за съвместното, разпределено правене на музика, където никой няма представа над какво се работи. Ако отидете на BicycleBuiltforTwoThousand.com можете, всъщност, да чуете как изглеждат всички тези звуци заедно. За което моля да ме извините.

(Шум)

Хор: ♫ Дейзи, Дейзи, ♫ ♫ отговори ми, ♫ ♫ аз съм полудял ♫ ♫ от любов по теб. ♫ ♫ Това няма да е стилен брак. ♫ ♫ Не мога да си позволя превоз. ♫ ♫ Но ти ще изглеждаш сладка върху седалката ♫ ♫ на велосипед за двама. ♫

А. К.: Връщайки се назад за секунда, когато завършвах UCLA, работех в място наречено "Център за вградени мрежови изследвания". Пишех софтуер за визуални лазерни скенери. Най-общо -- движение в 3D пространство. Това бе видяно от един режисьор в Л.А. на име Джеймс Фрост, който каза: "Стой за малко. Искаш да кажеш, че можем да снимаме музикално видео, без всъщност да използваме видео?" И ние направихме точно това. Направихме музикално видео за една от любимите ми групи -- Radiohead. Мисля, че една от любимите ми части на този проект бе не самото снимане на видео с лазери, а това че отворихме кода му и го публикувахме като Google Code проект, където хората могат да свалят набор от данни и известен соурс код, за да направят свои версии на същия. И хората започнаха да правят удивителни неща. Ето две от моите любими: Том Йорк от кабърчета и Том Йорк от LEGO. Има цял YouTube канал от хора качващи наистина интересно съдържание. Наскоро някой качи даже 3D главата на Том Йорк, което е малко зловещо, но доста готино.

След като хората правят толкова хубави неща, знаейки, всъщност, какво е това, върху което работят, аз наистина се заинтересувах от започването на съвместен проект, където хората работят заедно, за да съградят нещо. Срещнах се с музикалния видео режисьор Крис Милк и започнахме да обсъждаме разни идеи за такъв съвместен музикален видео проект. Знаехме, че наистина имаме нужда от точния човек, който да застане зад идеята, за да създаде нещо. Така че я оставихме да отлежи няколко месеца. В крайна сметка той говори с Рик Рубин, който завършваше последния албум на Джони Кеш, наречен "Няма гроб". Текстът на водещата песен казва "Няма гроб, който да задържи тялото ми." Решихме, че това е идеалният проект за съвместно отдаване на почит и виртуално възкресение на Джони Кеш.

Събрахме се с моя добър приятел Рикардо Кабело, известен като Mr. doob, който е много по-добър програмист от мен. Той направи този удивителен Flash инструмент за рисуване. Както знаете, анимацията е поредица от изображения. Това, което сторихме бе да срежем една лента от архивни сцени на Джони Кеш и при осем кадъра в секунда позволихме на всеки да нарисува по един кадър, който да бъде вплетен в това динамично променящо се музикално видео. Нямам време да ви пусна цялото нещо, но искам да ви покажа два къси клипа. Единият е началото на музикалното видео. Той ще бъде последван от кратък клип направен от вече участвали в проекта хора, говорейки за него накратко.

(Музика)

(Видео) Джони Кеш: ♫ Няма гроб, ♫ ♫ който да задържи тялото ми. ♫ ♫ Няма гроб, ♫ ♫ който да задържи тялото ми. ♫ ♫ Когато чуя звука на тромпета ♫ ♫ ще изскоча от земята. ♫ ♫ Няма гроб, ♫ ♫ който да задържи тялото ми ... ♫

(Аплодисменти)

А. К.: Какъв по-добър начин да отдадеш почит на човек от този, да направиш нещо за една от песните му?

Сътрудник: Аз наистина тъгувах, когато той почина. И просто си помислих, че ще е чудесно, ще бъде наистина хубаво да допринесем нещо в негова памет.

Втори сътрудник: Проектът наистина позволява този негов последен запис да бъде един жив, дишащ мемориал.

Трети сътрудник: За всички кадри рисувани от почитатели, всеки отделен кадър е зареден с много силно чувство.

Сътрудник четири: Виждал съм фенове отвсякъде -- от Япония, Венецуела до Щатите, до Ноксвил, Тенеси.

Сътрудник пет: Доколкото всеки кадър се различава той наистина е личен. Сътрудник шест: Гледайки видеото в моята стая, се улавях, че не разбирам нищо отначало. Просто работех и работех, минавайки през проблеми, докато малките битки, които водех в картината, започнаха да се разрешават сами. Когато зная какво правя, мога да видя смисъла, и много светло и тъмно навлизат. По един странен начин, което всъщност е и което харесвам в музиката на Джони Кеш също. Това е равносметката на живота му, всичко случило се -- и доброто и лошото. Вие слушате живота на един човек.

А.К.: Ако отидете на JohnnyCashProject.com, това, което ще видите е горния клип. А под него -- всички индивидуални кадри, които хората изпратиха за проекта. Той, обаче, не е приключен. Това е действащ проект, в който хората могат да продължават да сътрудничат. Ако отидете на някоя от тези индивидуални миникартинки, ще видите човека, който е нарисувал съответния кадър и откъде е той. И ако харесате някой, може да кликнете върху него и отворите един информационен панел, където може да гласувате за този кадър, което ще му помогне да се изкачи на върха. Може също да видите начина, по който е бил нарисуван. Отново, можете да видите плейбека и личния принос. В добавка към това е посочено името на автора, мястото, колко време е рисуван. Може да изберете и стил. Например този е с етикет "Абстрактен". Има набор от различни стилове. Може и да сортирате видео материалите по различни начини. Може да кажете: "Искам да видя поанталиските версии или скиците, или реалистичните... А след това, отново абстрактните, което в крайна сметка е малко лудо.

Последният проект, за който ще ви кажа, е пак в сътрудничество с Крис Милк. Наречен е "Градската джунгла". Това е едно онлайн музикално видео за The Arcade Fire. С Крис бяхме наистина удивени от възможностите на модерните браузъри, където имате HTML5 звук и видео и мощността на JavaScript да интерпретира удивително бързо. Искахме да тласнем идеята за интернет музикално видео отвъд рамката на прозореца, с размери 4/3 или 16/9. Да го накараме да представя и следи случващото се извън рамката на екрана. Но най-важното, мисля, искахме да създадем едно преживяване различно от проекта Джони Кеш, при който малка група хора изразходва много време, за да допринесе за всеки. Какво ще стане, ако има малка степен на въвличане, но всеки, който допринася, доставя нещо индивидуално и уникално?

Проектът почва с искане да въведете адреса на дома в който сте израснали. Въвеждате адреса -- той създава музикално видео специфично за вас, теглейки Google Maps и Streetview изображения в самото преживяване. Това трябва да го гледате у вас, след като въведете собствения си адрес, но аз ще ви покажа малък откъс, за да знаете какво може да очаквате.

(Видео) Уин Бътлър: ♫ Сега животът ни се променя бързо. ♫ ♫ Сега животът ни се променя бързо. ♫ ♫ Надявам се, че нещо чисто може да трае. ♫ ♫ Надявам се, че нещо чисто може да трае. ♫ ♫ О, ние чакахме навремето. ♫ ♫ О, ние чакахме навремето. ♫ ♫ О, ние чакахме навремето. ♫ ♫ Понякога никога не дойде. ♫ ♫ Понякога никога не дойде. ♫ ♫ Все още продължаваме въпреки болката. ♫ ♫ Свикнали сме да го чакаме. ♫ ♫ Свикнали сме да го чакаме. ♫ ♫ Свикнали сме да го чакаме. ♫

А. К.: Мисля, че ако трябва да отнесете нещо от днешната лекция, то е, че интерфейсът може да е мощно разказващо устройство. Като събираме все повече и повече лични и социални данни, имаме възможността, а може би и задължението, да поддържаме човечността и разказваме някои удивителни истории, докато изследваме и работим заедно.

Благодаря ви много!

(Аплодисменти)