9/11 изцеление: Майките, които намериха прошка, приятелство

Филис Родригес: Ние сме тук днес, поради факта, че имаме това, което повечето хора смятат за необичайно приятелство. И то е такова. И все пак на нас ни се струва нормално сега.

Първоначално научих, че синът ми е бил в Световния търговски център в утрото на 11 септември, 2001. Ние не знаехме дали той бе загинал до 36 часа по-късно. По това време знаехме, че това беше политически въпрос. Страхувахме се от това, което страната ни щеше да направи в името на нашия син -- съпругът ми, Орландо, и аз и семейството ни. И когато го видях -- и все пак, след шока ужасния шок, и ужасната експлозия в живота ни, буквално, ние не бяхме отмъстително настроени. И няколко седмици по-късно, когато на Захария Мусауи бяха повдигнати шест обвинения за конспирация за извършване на тероризъм, и правителството на САЩ призова за смъртно наказание за него, ако бъде осъден, аз и съпругът ми се изказахме против това, публично. Посредством това и чрез групи за защита на човешките права, ние се срещнахме с няколко други семейства на жертвите.

Когато видях Айша в медиите, идваща насам, когато синът й беше обвинен си помислих: "Каква смела жена. Някой ден искам да срещна тази жена, когато съм по-силна." Все още бях дълбоко опечалена, знаех, че нямах силата. Знаех, че ще я намеря някой ден, или, че ще се намерим взаимно. Защото, когато хората научаваха, че синът ми е бил жертва, аз получавах незабавно съчувствие. Но когато хората научаваха за какво беше обвинен нейния син, тя не получаваше никакво съчувствие. Но нейното страдание се равнява на моето.

И така ние се срещнахме през ноември 2002 година. И Айша сега ще ви каже как се случи това.

(Превод) Айша ел-Уафи: Добър ден, дами и господа. Аз съм майката на Захария Мусауи. И аз помолих Организацията за правата на човека да ме свърже с родителите на жертвите. Така че те ме запознаха с пет семейства. И аз видях Филис, и я наблюдавах. Тя беше единствената майка в групата. Останалите бяха братя, сестри. И видях в очите й, че тя беше майка, точно като мен. Аз страдах много като майка. Омъжих се когато бях на 14. Загубих дете когато бях на 15, второ дете когато бях на 16. Така че историята със Захария беше твърде много наистина. И все още страдам, защото синът ми е като че ли погребан жив. Знам, че тя наистина плака за сина си. Но тя знае къде е той. Синът ми, аз не знам къде е той. Не знам дали е жив. Не знам дали е измъчван. Не знам какво се е случило с него.

Ето защо реших да разкажа моята история, така че моето страдание да е нещо положително за другите жени. За всички жени, всички майки, които дават живот, можете да дадете обратно, можете да промените. Това зависи от нас жените, защото ние сме жени, защото ние обичаме децата си. Трябва да сме ръка за ръка и да направим нещо заедно. Това не е срещу жените, това е за нас, за нас жените, за нашите деца. Говоря срещу насилието, тероризма. ходя в училища да говоря на младите, мюсюлманските момичета, така че да не се съгласяват да се омъжват против волята си много млади. Така че, ако мога да спася едно от младите момичета, и да предотвратя това тя да се омъжи и да страда колкото мен, ами, това ще е нещо добро. Ето защо стоя тук пред вас.

ФР: Бих искала да кажа, че аз научих толкова много от Айша, започвайки от деня когато имахме първата си среща с други членове на семейства -- което беше много лична среща с охрана, понеже беше ноември 2002 година, и, честно казано, ние се страхувахме от супер-патриотизма по това време в страната -- тези от нас, членовете на семействата. Но всички ние бяхме толкова нервни. "Защо тя иска да се срещнем?" И тя също беше нервна. "Защо ние искаме да се срещнем с нея?" Какво искахме едни от други? Преди да си знаем имената, или нещо подобно, ние се бяхме прегърнали и заплакахме. След това седнахме в кръг с подкрепа, с помощ, от хора с опит в този вид помирение. И Айша започна, и тя каза: "Не знам дали сина ми е виновен или невинен, но искам да ви кажа колко много съжалявам, за това, което се е случило на вашите семейства. Знам какво е да страдаш, и чувствам, че ако има престъпление, човек трябва да бъде съден и наказан справедливо." Но тя ни достигна по този начин. И това беше, бих казала, беше разчупване на леда. И това, което се случи бе, че всички ние разказахме нашите истории, и всички ние се свързахме като човешки същества. До края на следобеда -- беше около три часа след обяд -- ни се струваше, че все едно се познавахме завинаги.

Това, което научих от нея, е, че това е жена, която не само можеше да бъде толкова щедра при настоящите обстоятелства и каквито бяха тогава, и при това, което са направили на сина й, но и за живота, който е имала. Никога не бях срещала някого с толкова тежък живот, от толкова напълно различна култура и обкръжаваща среда, от моята собствена. И аз чувствам, че ние имаме специална връзка, която ценя много. И мисля, че всичко е свързано с това да се страхуваш от другата страна, но да направиш тази стъпка и после да осъзнаеш: "Хей, това не е толкова трудно. Кого другиго мога да срещна, когото не познавам, или от когото съм толкова различна?"

И така, Айша, искаш ли да кажеш няколко думи за заключение? Тъй като нашето време изтече.

(Смях)

(Превод) АУ: Исках да кажа, че трябва да се опитаме да опознаем други хора, другите. Трябва да бъдете щедри, и сърцата ви трябва да бъдат щедри, и съзнанията ви трябва да бъдат щедри. Трябва да сте толерантни. Трябва да се борите срещу насилието И се надявам, че един ден всички ще живеем заедно в мир и взаимно уважение. Това е, което исках да кажа.

(Ръкопляскане)