Return to the talk Return to talk

Transcript

Select language

Translated by Kitchka Dyankova
Reviewed by Biliana Nikolova

0:11 Ако погледнете надалеч в нощното небе, ще видите звезди, ако погледнете още по-надалеч, ще видите още звезди, последвани от галактики и след тях още галактики. Но ако продължите да гледате все по-надалеч, накрая в продължение на доста време няма да виждате нищо и най-накрая ще видите слабо, угасващо сияние – реликтовото лъчение, останало от Големия взрив.

0:36 Големият взрив е ера на ранната Вселена, когато всичко, което виждаме в нощното небе, е било сбито в невероятно малка, невероятно гореща и невероятно мътна маса, и от нея се е появило всичко, което виждаме днес.

0:50 Картографирахме това сияние с голяма точност и като казвам ние, нямам предвид себе си. Картографирахме сиянието с поразителна точност и една от шокиращите изненади бе, че то е почти еднородно. Четиринадесет милиарда светлинни години в тази посока и 14 милиарда светлинни години в обратната посока температурата е една и съща. Изминали са 13 милиарда години от Големия взрив и той е отслабнал и изстинал. Температурата сега е 2,7 градуса. Но не точно 2,7 градуса. Тя е 2,7 градуса в едва 10 части на милион. Ето тук е малко по-горещо, а ето там – малко по-студено и това е изключително важно за всеки в тази зала, защото където е било малко по-топло, е имало малко повече материя, а където е имало повече материя имаме галактики, галактически купове и суперкупове, както и цялата структура на космоса. A всички тези малки нееднородности, 20 части на милион, са образувани от квантово механични колебания в ранната Вселена, които са обхващали целия космос. Това е грандиозно,

1:57 но не това откриха в понеделник. Това, което откриха в понеделник, е още по-страхотно. Ето какво откриха в понеделник – представете си, че взимате камбана и я удряте с чук. Какво се случва? Тя звъни. Но ако изчакате, звънът отслабва все повече и повече, докато спрете да го чувате. Ранната Вселена е била изключително плътна – като метал, доста по-плътна, и ако я ударите, би звъняла, но звънът би бил самата структура на време-пространството, а чукът би бил квантовата механика. Откритието от понеделник е доказателство за звъненето на време-пространството на ранната Вселена, което наричаме гравитационни вълни от фундаменталната ера и ето как са ги открили. Тези вълни отдавна са отслабнали. Ако отивате на разходка, не вървите с насечени, колебливи движения. Тези гравитационни вълни в структурата на пространството на практика са напълно невидими. Но по-рано, когато Вселената е формирала последното остатъчно сияние, гравитационните вълни са оставили малки изкривявания в структурата на светлината, която виждаме. И така, гледайки все по-надалеч в нощното небе – всъщност тези момчета са прекарали три години на Южния полюс, гледайки право нагоре през най-студения, най-прозрачния, най-чистия въздух, който може да се намери, гледали са надалеч в нощното небе и са изучавали това сияние, търсили са смътните изкривявания, които са символът, сигналът на гравитационните вълни, звъненето на ранната Вселена. И в понеделник обявиха, че са ги намерили.

3:30 И грандиозното в това за мен е не само звъненето, въпреки че то е страхотно. Това, което е абсолютно изумително, причината да съм на тази сцена е, че разбираме нещо важно за ранната Вселена. Откритието ни казва, че ние и всичко около нас сме на практика един голям мехур – това е идеята за разширяването – един голям мехур, обграден с нещо друго. Това не е убедително доказателство за разширяването, но всичко, което не е разширяване и обяснява тези явления, ще изглежда по същия начин. Това е теория, идея, която съществува от известно време и никога не сме си представяли, че наистина ще я видим. Имахме добри основания да мислим, че няма да видим абсолютно доказателство, а това е абсолютното доказателство.

4:08 Но истински влудяващата идея е, че нашият мехур е просто един мехур в много по-голям, размътен съд с вселенска материя. Никога няма да видим нещата отвън, но отивайки на Южния полюс и прекарвайки три години в подробно наблюдение на структурата на нощното небе, можем да установим, че вероятно сме във Вселена, която донякъде изглежда така. И това ме изумява.

4:32 Много благодаря.

4:33 (Аплодисменти)